Иван Костов - Свидетелства за прехода 1989 - 1999

2) За неспособността им да създадат ефективна организация на труда:

„Дълбоките разстройства на трудовите отношения, с които апаратът се бори от времето на своето съществуване, са недвусмислено доказателство, че познатият ни строй няма ефективно решение на най-същностния проблем за всяка икономика. Хората престават да се трудят.“

3) „Да задържат лавината на дефицита и инфлацията“:

„Всъщност през 80-те години бяха преминати допустимите граници на дефицита и инфлацията и те доведоха производството до криза. От 1985 г. тази криза се задълбочава. Налице е свиване на обема на производството и спадане на реалните доходи на народа. Стабилизационната програма ще се опита да спре кризата с познатите ни средства, но нали точно те доведоха до сегашното положение. Те задължително усилват инфлацията и дефицита и прегряват отдавна нагрятата икономика.“

4) Икономиката „да премине в слединдустриалния стадий“ и „да развива научно-техническия прогрес“:

„… не се допуска разгръщането на т.нар. несоциалистически стопански форми – частна инициатива, кооперативи, акционерни общества, класически фирми. Многобройните забрани, крепящи устойчивостта на системата, са насочени по същество срещу личното творчество, предприемчивостта и стопанската активност на хората. Но научно-техническият прогрес е дело на човешкия фактор, на човешките качества, т.е. точно на това, което с всички сили у нас се неутрализира.“

5) Неспособността да вградят българската икономика в световното стопанство:

„Световното стопанство изхвърля с нарастваща центробежна сила нашата и подобните ѝ икономики. Причината е, че има генетична несъвместимост между административните им структури и световния пазар. Опитът да се имплантират в неговото тяло винаги ще завършва неуспешно.“

6) За ниските качество и конкурентоспособност:

„Без нормализация на паричната сфера, без „пазар на потребителя“, какъвто административната система никога няма да бъде в състояние да създаде, не може да бъде решен проблемът с качеството. Няма да има икономически стимули за непрестанното му повишаване. Но без това никой от посочените по-горе проблеми не може да бъде решен. Ниското и влошаващо се качество е щемпелът, който времето постави на системата и я изправи пред неизбежна развръзка – нормализацията на пазара и паричната сфера неминуемо ще ограничат, а впоследствие ще разрушат съществуващите икономически структури.“

Направих компромис с мястото на публикуването и с адресирането на радикалните икономически реформи към БКП. Направих го с ясното съзнание, че съдържанието трябва да стигне до колкото се може повече хора. Така и стана. Почти веднага след тази статия бях поканен за участие в БНТ, където говорих още по-остро и по-свободно. Започнаха да ме канят като автор. Преди изборите публикувах редица статии. Участвах в предавания и дебати.

БКП започнаха да надиграват Демократичните сили още на Националната кръгла маса. Там срещу тях, като най-изявени антикомунисти и представители на Координационния съвет на СДС, се подвизаваха много сътрудници на ДС. Наистина в резултат на преговорите Конституцията от 1971-ва претърпя на два пъти съществени изменения. Заедно с отмяната на чл. 1 на Конституцията, на 15 януари 1990 г. Народното събрание направи редица промени: премахна първичните партийни организации по места и политическото Шесто управление на ДС. С втората и третата промяна от 1990 г. призна „всички видове собственост“ и „свободната стопанска инициатива“, но те останаха само на хартия. Подготви свикването на Велико Народно събрание.

По този начин след Националната кръгла маса и посочените конституционни промени БКП успя да канализира първоначалните обществени напрежения и да прехвърли част от отговорността за кризата в полето на СДС. Нашите водачи и ние самите изговорихме лошите истини за състоянието на страната по медиите. Същевременно комунистическата партия постигна важни политически цели: забави организационното изграждане на партиите в демократичната коалиция и не направи никакви икономически реформи. Така, със съхранени ресурси и вече под името БСП, бившите комунисти спечелиха по категоричен начин изборите за 7-о ВНС през 1990 г. Зададоха неговия явен дневен ред – правене на нова конституция, и неговия скрит дневен ред, за който ще стане дума по-късно. Какво ни оставаше? Бяхме вкарани в парламентарния коловоз от Кръглата маса. Оставаше ни да играем ролята на разнородна опозиция, каквато бяхме.