Франсис Фукуяма - Политичестки ред и политически упадък

До този момент френското право представлява компилация от правила, различни за различните региони, някои наследени от римското право, други съставени въз основа на обичайното право, както и на безбройните промени, добавяни през вековете от църковни, феодални, търговски и светски източници. Получената бъркотия от закони често е взаимно противоречива и двусмислена. Докато Наполеоновият кодекс е изящно формулиран и изключително компактен.

Наполеоновият кодекс утвърждава много от завоеванията на революцията, като елиминира феодалните различия по ранг и привилегии. Отсега нататък всички граждани имат предварително одобрени и ясно формулирани равни права и задължения. Новият Граждански кодекс въвежда съвременни разбирания за имуществените права: „правото на ползване и на разпореждане с вещите по най – безусловен начин, стига само да не се прави с тях някое употребление, което законите забраняват“. Земята е освободена от феодални и обичайни ограничения за наследяване, което открива възможности за развитието на пазарна икономика. Сеньориалните съдилища, контролирани от местните владетели, над които се стоварва недоволството на селяните по време на революцията, са изцяло премахнати и заменени с единна система от граждански магистрати. Ражданията и браковете вече се регистрират от гражданските, а не от религиозните власти.

Наполеоновият кодекс незабавно започва да се прилага в окупираните от Франция държави: Белгия, Люксембург, германските територии на запад от река Рейн, Пфалц, Рейнската провинция, Женева, Савоя и Парма. По – късно е въведен насилствено в Италия, Холандия и Ханзейския съюз. Доброволно започват да го прилагат много от по – малките германски държави. Както ще видим в Глава 4, този законодателен сборник вдъхновява реформата на Пруския кодекс след поражението от французите при Йена. Той служи за модел и на безброй други граждански кодекси извън Европа – от Сенегал до Аржентина и от Египет до Япония. Докато насилствено наложените законодателства обикновено не успяват да получат приложение, Наполеоновият кодекс успява: Италия и Холандия се противопоставят на приемането му, но техните законодателства имат голямо сходство с него по същество, ако не формално.

Второто голямо постижение на революцията е изграждането на модерна бюрократична държава, което Китай осъществява няколко хилядолетия преди това. Старият режим е куриозен хибрид. От средата на XVII в. Луи XIII и Луи XIV поставят началото на административната централизация и създават съвременна административна система чрез институцията на интендантите. Изпратени от Париж в провинциите, те нямат нито роднински, нито каквито и да било връзки с местното население, което им позволява да управляват по – неперсонално. Както отбелязва Алексис дьо Токвил, това поставя началото на съвременната централизирана държава във Франция.

Но интендантите са принудени да работят паралелно с продажните държавни служители. Френските крале постоянно имат нужда от пари, за да финансират своите войни и луксозен и разкошен начин на живот. След банкрута и неизплащането на задълженията към Grand Parti през 1557 г. правителството прибягва до все по – отчаяни мерки за набиране на средства, включително откровена продажба на публични длъжности на заможни хора. През 1604 г. финансовият министър на Хенри IV херцог Дьо Сюли въвежда системата „Полет“ – тези длъжности не само да бъдат купувани, но и срещу ежегодна такса да бъдат предавани по наследство. Разбира се, тези продажни служители не били заинтересовани нито от неперсонално администриране, нито от добро управление, а единствено да извлекат максимална изгода от своите длъжности.

Въпреки че френските правителства от края на XVIII в. правят два сериозни опита да отстранят продажните служители, и двата са неуспешни, защото тази елитна група притежава огромна власт и би загубила твърде много от евентуална реформа. Именно тази гнила и непозволяваща реформи система е един от факторите за избухването на революцията, когато продажните служители губят своите длъжности, а за по – сигурно и главите си. Едва след като революционните кръвопролития отминават, през 1799 г. е учреден Държавният съвет, институция, която е на върха на съвременната бюрократична система.

Новата административна йерархия не би функционирала без изграждането на съвременна образователна система. През XVIII в. Старият режим създава технически училища за обучение на инженери и други специалисти. Но през 1794 г. революционното правителство създава голям брой елитни училища като Ecole Normale Superieure[4] и Ecole Polytechnique[5]. Тези учебни заведения са предшественици на основаното след Втората световна война Национално училище по администрация и в тях се обучават завършилите лицеи и елитни средни училища.