Франсис Фукуяма - Политичестки ред и политически упадък

Тези две институционални нововъведения – нов правен кодекс и съвременна административна система – не са еквиваленти на демокрацията, но все пак постигат известни егалитарни цели. Законът вече не привилегирова определени класи, които манипулират системата, за да се възползват от нея, а се отнася равноправно към всички индивиди – поне де юре, ако не винаги де факто. Частната собственост вече не е зависима от феодални ограничения, в резултат на което процъфтява пазарната икономика. Законите се прилагат от новата реформирана бюрокрация, освободена от натрупаните през вековете корупционни практики. Тези две институции – правов ред и административна държава – ограничават произвола на привържениците на абсолютизма. На теория суверенът притежава неограничени правомощия, но е длъжен да ги упражнява въз основа на действащото законодателство. Нещо, което германците наричат Rechtsstaat [6] и което е съвършено различно от тоталитарните диктатури на Ленин, Сталин и Мао през XX в., където деспотичната държава не е ограничена нито от правов ред, нито от демократична отчетност.

ПОЛАГАНЕ НА ОСНОВИТЕ

Американската революция институционализира демокрацията и принципа на политическо равенство. Френската революция полага основите на неперсоналната съвременна държава, както след обединяването на Цин в Китай. И двете утвърждават и разширяват върховенството на правото чрез общото право и Гражданския кодекс.

Първият том на тази книга приключва в историческия момент, когато основите на трите институции са положени, но все още нито една от тях не е достигнала съвременното си ниво на развитие. В Европа и в други части на света правото е най – развитата институция. Но както в случая с Наполеоновия кодекс, все още предстои много работа по оформянето, систематизирането, съгласуването и актуализирането на законите, за да бъдат действително безпристрастни по отношение на поданиците. Идеята за модерна държава възниква в Европа в края на XVI в., но нито една администрация, включително новата бюрокрация в Париж, не е изцяло меритократична. Повечето държавни администрации на континента си остават патримониални. И независимо че идеята за демокрация е определяща за Англия и особено за нейните северноамерикански колонии, не съществува общество, в което мнозинството от пълнолетното население да има право на глас или на участие в политическата система.

Този период на политически промени е белязан от две крупни събития. Първото е Индустриалната революция, в резултат на която производителността на глава от населението достига много по – високи нива от всички предишни периоди в човешката история. Това има огромни последици, тъй като икономическият растеж коренно променя основополагащата същност на обществата.

Второто крупно събитие е втората вълна на колонизация, която конфронтира Европа с останалия свят. Първата вълна започва с испанските и португалските завоевания в Новия свят, последвани един век по – късно от британската и френската колонизация на Северна Америка. В края на XVIII в. британската и испанската империя са принудени да се оттеглят в резултат на движенията за независимост в техните колонии в Новия свят. Но Англо – бирманската война през 1824 г. поставя началото на нова фаза и до края на века почти целият останал свят е колонизиран от западноевропейските колониални империи.

Настоящият том продължава разказа от този момент нататък и проследява развитието на държавата, правото и демокрацията през последните два века, тяхното взаимодействие едно с друго, както и с други икономически и социални измерения на развитието, и достига до симптомите на упадък, които наблюдаваме в Съединените щати и в други развити демокрации.

Политическо развитие и неговите три компонента: държавата, върховенството на правото и отчетността ► Защо всички общества са предразположени към политически упадък ► Планът на книгата ► Предимства на балансираната политическа система

Политическо развитие са настъпващите с течение на времето промени в политическите институции. Те се различават от промените в политиката или политическите действия: министър – председателите, президентите и законодателите идват и си отиват, законите се променят, но основополагащите правила на организация на обществата определят политическия ред.