Франсис Фукуяма - Политичестки ред и политически упадък

ДЕМОКРАТИЧНА ОТЧЕТНОСТ

Последната възникнала институция е демократичната отчетност. Основният орган на отчетността, парламентът, еволюира от феодалната съсловна институция, наричана на различни места Кортеси, „Диета“, Генерални щати, Земски събор или Парламент в Англия. Тези институции представляват елитите на обществото – висшата и дребната аристокрация, а понякога и буржоазията в независимите градове. Съгласно феодалното право монарсите трябва да поискат разрешение от тези органи за увеличение на данъците, тъй като именно те представляват притежаващите икономически ресурси елити в аграрните общества по това време.

От края на XVII в. амбициозни монарси използват нови теории за абсолютния суверенитет и предприемат кампании за подкопаване на правомощията на тези съсловия и за да се домогнат до пряко облагане на своите поданици с данъци. В Европа тези борби продължават през следващите два века. Монархиите във Франция и Испания успяват да ограничат властта на съсловията, но съществуващата правна система се запазва, което ограничава правото им да лишават от собственост представителите на елита. В Полша и Унгария съсловията ограничават властта на монарха, в резултат на което Грабителските елити контролират слабата централна власт и по – късно тези държави са завладени от своите съседи. В Русия съсловията и елитите, които ги подкрепят, имат по – малки правомощия от западноевропейските, а правото играе много по – малка роля, в резултат на което там възниква по – силна форма на абсолютизъм.

Единствено в Англия съществува относително равновесие между крал и съсловия. Когато ранните Стюарти се опитват да изградят абсолютистка власт, срещат съпротива от страна на добре организирания и въоръжен Парламент. За разлика от монархическата „Висока църква“[3] много от членовете на този орган са пуритански протестанти, които са привърженици на по – демократични форми на организация. Парламентарните сили обявяват гражданска война, обезглавяват крал Чарлс I и установяват за кратко време парламентарна диктатура под управлението на Оливър Кромуел. Този конфликт продължава през периода на Реставрацията и достига своята кулминация в Славната революция от 1688 – 1689 г., когато династията на Стюартите е свалена и новият монарх Уилям Орански приема конституционно споразумение, което утвърждава принципа „никакви данъци без представителство“.

Във „Втори трактат за управлението“ философът Джон Лок, който придружава Уилям и съпругата му Мери от Холандия до Лондон, формулира принципа, че властта на управляващите е възможна само със съгласието на управляваните. Лок твърди, че всеки човек притежава естествени права, а правителствата съществуват единствено за да защитават тези права, и могат да бъдат сваляни, ако ги нарушават. Принципите „никакви данъци без представителство“ и „със съгласието на управляваните“ се превръщат в девизи на американските колонисти, когато въстават срещу британската власт след по – малко от един век през 1776 г. Томас Джеферсън включва идеите на Лок за естествените права в Американската декларация за независимост, а идеята за народния суверенитет се превръща в основа на ратифицираната през 1789 г. Конституция.

Докато тези нови политически механизми не утвърдят принципа на отчетността, нито Англия през 1689 г., нито Съединените щати през 1789 г. не могат да бъдат смятани за съвременни демокрации. Право да гласуват и в двете страни имат само белите мъже с имотен ценз, които представляват съвсем малка част от цялото население. Нито Славната революция, нито Американската революция имат нещо общо с истинската социална революция. Американската революция е предвождана от елита на търговците и плантаторите, които ревностно защитават нарушаваните от британската корона права. Същите тези елити запазват ръководната си роля след извоюването на независимостта и съставят и приемат Конституцията на новата държава.

Съсредоточаването върху тези ограничения обаче означава подценяване на политическата динамика в американския политически живот, както и на стимулиращата роля на идеите. Декларацията за независимостта заявява, че „всички хора са създадени равни, че те са дарени от своя Създател с дадени неотменими права“. Според Конституцията властта принадлежи не на крал или държава, а на „Ние, Народът“. Тези документи не се стремят да пресъздадат в Северна Америка йерархичното класово общество на Великобритания. Независимо че през следващите два века съществуват много политически и социални пречки за утвърждаването на фактическо равенство в САЩ, всеки, който настоява за предоставянето на специални права или привилегии на определена класа, е длъжен да се мотивира по какъв начин те биха били съвместими с основополагащите национални принципи. Това е една от причините малко повече от едно поколение след ратифицирането на Конституцията избирателно право да получат всички бели мъже много преди европейските държави.