Франсис Фукуяма - Политичестки ред и политически упадък

ПРОБЛЕМЪТ С УПРАВЛЕНИЕТО

Тези три примера може да ви се струват твърде различни, тъй като проблемите са свързани с конкретни политики, личности и исторически контексти. Но онова, което ги обединява и е общовалидно за цялата политическа сфера, са институциите. Институциите са „стабилни, уважавани, повтарящи се модели на поведение“, които се запазват и извън периода на управление на отделните лидери. Те са устойчиви правила, които моделират, определят и канализират човешкото поведение. Проблемът на Либия след Кадафи е отсъствието на основни институции и преди всичко на държава. Докато не се създаде един – единствен, централен и легитимен източник на властта в тази страна, няма да има гаранции за сигурността на гражданите и условия за тяхното процъфтяване.

На другия край на скалата, в Съединените щати, съществуват устойчиви и силни институции, но те са подложени на политически упадък. Държавните институции, които би трябвало да служат на обществени цели, обслужват могъщи частни интереси, които демократичните мнозинства трудно биха могли да контролират. Проблемът не се заключава единствено в парите и властта, а е свързан със закостенялостта на самите правила и на идеите, които ги подкрепят.

А в страни с възникващи пазари като Турция и Бразилия проблемът е в това, че съществуващите институции не съответстват на протичащите социални промени. По своята същност институциите са устойчиви модели на поведение, създадени в отговор на потребностите на конкретен исторически момент. Но обществата, особено тези, които преживяват бърз икономически растеж, се променят. Възникват нови социални класи, броят на образованите нараства, използват се нови технологии, което размества социалните пластове. Съществуващите институции често не успяват да се приспособят към тези нови участници, в резултат на което са принудени да се променят.

В този смисъл „развитието“ т.е. промените, конто настъпват в човешките общества с течение на времето, не е един безкраен списък от личности, събития, конфликти и политики. То е свързано по – скоро с възникването, развитието и упадъка на политическите институции. Ако искаме да разберем бързо променящите се политически и икономически развития в съвременния свят. е важно да ги разглеждаме в контекста на дългосрочното развитие на основополагащата институционална структура на обществата.

Тази книга е продължение на „Произход на политическия ред: от предисторическите времена до Френската революция“. Проектът започна като опит да пренапиша и осъвременя класическото произведение на Самюъл Хънтингтън „Политическият ред в променящите се общества” публикувана за пръв път през 1968 г. За нейно заглавие използвам заглавието на първата глава в книгата на Хънтингтън, конто от своя страна използва заглавието на една статия, публикувана в списание „Световна политика“[1]. В своята книга Хънтингтън доказва, че политическото развитие се различава от икономическия и социален процес и че преди една форма на управление да стане демократична, трябва да установи основополагащ ред. Независимо от различията между моята книга и тази на Хънтингтън като форма и съдържание и аз достигам до същите основни изводи. В първия том описвам произхода на три основни политически институции: държавата, върховенството на правото и способите за насърчаване на демократична отчетност. В него обяснявам как тези институции възникват или не успяват да възникнат заедно или поотделно в Китай, Индия. Близкия изток и Европа. За тези които не са прочели първия том, ще резюмирам тези развития

СОЦИАЛНИ ЖИВОТНИ

Първият том не започва с първобитните човешки общества, а с приматните предшественици на човечеството, тъй като корените на политическия ред са в човешката биология. В разрез с теориите на философи като Жан – Жак Русо или модерните неокласически икономисти съвременната наука доказва, че първобитните хора не са били изолирани индивиди, които постепенно формират общества с течение на времето. Поведенчески съвременните човешки същества, появили се някъде в Африка преди около петдесет хиляди години, са били социално организирани от самото начало също като техните приматни предци.

Естествената човешка социабилност се основава на роднинския отбор и реципрочния алтруизъм. Първият е повтарящ се модел, при който индивиди от всички полово възпроизвеждащи се животински видове се държат алтруистично един към друг пропорционално на броя на гените, които споделят помежду си, т.е. поведението им се обуславя от Семействеността и кръвното родство. Реципрочният алтруизъм включва размяна на услуги или ресурси между индивиди без роднински връзки от един и същ вид, а понякога и между членове от различни видове. И двете поведения са кодирани генетично и възникват спонтанно при взаимодействието на индивидите.