Барбара Демик - Химн на смъртта

За повече информация относно последствията от недохранването върху децата и за системата на здравеопазването в Северна Корея:

Централно статистическо бюро, Институт по детско хранене в сътрудничество с УНИЦЕФ и Световната програма по прехрана, КНДР, 2004. Оценка на прехраната: доклад за резултатите от изследването.

"Лекарите в Северна Корея". Доклад на Чосон Илбо, 30 октомври 2000 г.

Глава 8. АКОРДЕОНЪТ И ЧЕРНАТА ДЪСКА

За повече информация относно севернокорейската пропаганда в училищната система вижте Андрей Ланков, "Официалната пропаганда в КНДР: идеи и методи" (можете да я откриете на ад-рес http: //north-korea.narod.ru/propaganda_lankov.htm).

Неотдавна публикуваните мемоари на севернокорейски беглец предоставят добри описания на севернокорейските начални училища.

Хьок Канг. Това е рай! Моето детство в Северна Корея (Лондон, Абакус, 2007), с. 64-65.

Примерите от учебниците са от книги втора употреба, които купих в Тумън, Китай, в магазин близо до границата, където севернокорейските бегълци често продават личните си вещи. Прегледах и колекцията учебници в библиотеката към Министерството на обединението в Сеул. Стихотворението, в което се говори за убиване на японски войници, взех от репортаж, предаван по японската телевизия през 2007 г.

В корейския език към имената се добавят наставки, кОито са признак на уважение или обратното. Наставката – ним е учтива, а – ном изключително груба. Севернокорейската пропаганда използва последната в обръщението си към американците "мигукном", което означава нещо подобно на "американска твар".

Изискването училището на Ми-ран да финансира познавателен център "Ким Чен Ир" било част от заповедта на централното правителство, издадена през 1990 г., съгласно която институциите трябвало сами да изкарват средства. Дори дипломатическите мисии в чужбина трябвало сами да се финансират, което довело до няколко срамни инцидента, в които севернокорейски дипломати били хванати да пренасят контрабандно наркотици, фалшиви пари и в един случай дори слонова кост в опитите си да спечелят пари.

В Пхенян има десетки биографии на Ким Чен Ир, всяка от които по-невероятна от предишната. За по-реалистична гледна точка вж. Майкъл Брийн, "Ким Чен Ир: любимият ръководител на Северна Корея" (Сингапур, Джон Уайли енд Сънс, 2004).

Глава 9. ДОБРИТЕ УМИРАТ ПЪРВИ

Има няколко отлични изследвания в областта на прехраната в Северна Корея, които предоставят полезни данни за глада.

Бекер, Джаспър. Гладни призраци: тайният глад на Мао (Ню Йорк, Хенри Холт, 1998). Бекер е един от първите западни журналисти, който пише за глада в Северна Корея. Послеписът към книгата съдържа глава, посветена на страната.

Флейк, Л. Гордън и Скот Шнайдер (ред.). Изпълнена с добри намерения: опитът на НПО в Северна Корея (Уестпорт, Кънектикът, Пригър, 2003). Този сборник е насочен към хуманитарната намеса в Северна Корея.

Хагард, Стивън и Маркъс Ноланд. Гладът в Северна Корея: пазарите, помощта и реформата (Ню Йорк, Колумбия Юнивърсити Прес, 2007). Авторите на това авторитетно проучване правят най-добрия до този момент опит за определяне на броя на жертвите на глада и според тях те са между 600000 и 1 милион. Хуанг Джанг Йоп, най-високопоставеният партиен служител, който е избягал от Северна Корея, посочва, че вътрешните оценки определят броя на жертвите между 1 милион и 2.5 милиона.

Нациос, Андрю С. Големият глад в Северна Корея (Вашингтон, окръг Колумбия, Юнайтед Стейст Инститют ъв Пийс Прес, 2001).

Смит, Хейзъл. Глад за мир: международната сигурност, хуманитарната помощ и социалните промени в Северна Корея (Вашингтон, окръг Колумбия, Юнайтед Стейст Инститют ъв Пийс Прес, 2005).

Андрю Нациос, който беше вицепрезидент на неправителствената организация "Уърлд Вижън" по време на глада, пише: "По-голямата част от Пратките на храна пристигнаха чак след като смъртността започна да намалява", с. 186. Джаспър Бекер също разглежда подробно оттеглянето на агенциите за хуманитарна помощ в книгата "Измамният режим: Ким Чен Ир и надигащата се севернокорейска заплаха" (Ню Йорк, Оксфорд Юнивърсити Прес, 2005), с. 213-217.

В известното си произведение "Бедност и глад: есе за правата и лишенията" (1981 г.) Амартия Сен, Нобелов лауреат по икономика, посочва връзката между глада и тоталитарните режими. Той отбелязва, че гладът е резултат не само на недостига на храна, но и на неравното разпределяне, което е невъзможно в демократичното общество, защото бедните имат възможността да гласуват против управляващите.