Барбара Демик - Химн на смъртта

Глава 1. ЗА РЪЦЕ В ТЪМНОТО

Изразът "Великият хулител" е измислен от Ейдън Фостър-Картър, експерт по Северна Корея. "Великият хулител: речник на севернокорейските обиди", "Ейжа Таймс", 26 май 2001 г.

Идеите на Ким Чен Ир за киното са изложени в книгата му "За изкуството на киното" (Пхенян, Издателска къща за чужди езици, 1973). Любовта му към киното се проявява в своята крайност през 1978 г., когато организира отвличането на любимата си южнокорейска актриса Чхе Ън Хи и съпруга ѝ Шин Санг Ок. Малко преди да бъдат отвлечени, двамата са се развели, но в Северна Корея са се оженили повторно по "предложение" на Ким Чен Ир. Участвали са във филми на севернокорейски филмови студии до 1986 г., когато са избягали във Виена. Мемоарите, които двамата са написали през 1987 г. за преживяванията им там, представляват един от малкото разкази от първа ръка за Ким Чен Ир.

За повече информация относно киното в Северна Корея вж. Андрей Ланков, "Истината на север от демилитаризираната зона: есета за всекидневния живот в Северна Корея" (Джеферсън, Северна Каролина, Макфарлънд, 2007). Ланков цитира репортаж на радио "Пхенян" от 1987 г., в който се казва, че средният севернокореец ходи на кино 21 пъти в годината. Според южнокорейските проучвания сред бегълците те са ходели на кино между 15 и 18 пъти в годината. Според Ланков средният южнокореец посещава кино 2.3 пъти в годината.

Писах за севернокорейското кино за "Лос Анджелис Таймс" през 2008 г., когато посетих Филмовия фестивал в Пхенян. "Без звезди, без бляскава украса, но каква тълпа!", "Лос Анджелис Таймс", 11 октомври 2008 г.

Глава 2. НЕЧИСТА КРЪВ

Разказите за детството на Те У научих в интервюта, които проведох на 28 февруари 2008 г. с двама негови приятели, които все още живеят близо до Сосан, Южна Корея.

Информацията за живота в селските райони на Южна Корея преди войната е взета от Корнелиус Осгууд, "Корейците и тяхната култура" (Ню Йорк, Роналд Прес, 1951).

Дийн Ръск описва съдбоносното разделяне на Корея в мемоарите си "През моите очи" (Ню Йорк, У. У. Нортън, 1990).

Полезен източник за южнокорейската гледна точка върху войната беше книгата на Бонг Лий "Недовършената война: Корея" (Ню Йорк, Алгора Пъблишинг, 2003).

Мястото, където Те У е бил заловен, е известно като Къмхуа или Кимхуа. Описанията на местността са взети от мемоарите на бившия главнокомандващ на силите на ООН в Корея Матю Б. Риджуей "Корейската война" (Ню Йорк, Дабълдей, 1967).

Войникът е бил редник от армията на САЩ, Джийн Салей, който е дал интервю за "Морнинг Кол" (Алънтаун, Пенсилвания): "Значи това било да умреш: интервю на Дейвид Вендита", 27 юли 2003 г.

Безценен източник за тези събития бяха мемоарите на д-руг военнопленник, Хо Дже Сук, който избягал от Северна Корея през 2000 г. Бил заловен от китайските войски през 1953 г., една седмица преди бащата на Ми-ран, на същото място, Къмхуа, и също работил в мините, "Хо Дже Сук, Не иръмън ттонгганнасекийотта" (Името ми беше кал) (Сеул, Вон Букс, 2008).

Информацията и статистическите данни за южнокорейските военнопленници са взети от Камарата на представителите на САЩ, подкомисия за Азия и Тихоокеанския регион на Комисията по международни отношения, "Проблеми, свързани с човешките права и международните отвличания", 27 април 2006 г. Подкомисията е изслушала подробни показания на южнокорейци, които са били държани като военнопленници в Северна Корея.

Сред многото информационни бюлетини по този въпрос особено полезен беше "Неизвестен, но не и забравен – южнокорейски военнопленници разказват своите истории", радио "Свободна Азия", 25 януари 2007 г.

Сред другите книги за Корейската война и разделянето на двете Кореи са:

Блеър, Клей. Забравената война: Америка в Корея. 1950-1953 (Анаполис, Нейвъл Инститют Прес, 1987).

Хейстингс, Макс. Корейската война (Ню Йорк, Саймън енд Шустер, 1987).

Обердорфер, Доналд. Двете Кореи: съвременна история (Бейсик Букс, 1997).

Стюек, Уилям. Корейската война: международна история (Принстън, Ню Джърси, Принстън Юнивърсити Прес, 1995).

Категориите, влизащи в така наречената "група на враговете", са заимствани от Бяла книга, посветена на проблема с правата на човека в Северна Корея, с. 103-112, публикувана през 2005 г. от Корейския институт за национално обединение – Мозъчен тръст, финансиран от южнокорейското правителство. Изготвена е от южнокорейското разузнаване въз основа на показания на бегълци. Ким Тог Хонг, служител на партията, който прид-ружавал Хуанг Джанг Йон, най-високопоставеният избягал партиен служител, ми разказа в интервю през 2006 г., че архивите се пазят в огромен подземен склад в провинция Нянгтанг.