Фьодор Сергеев - Тайното оръжие на агресията ((Подривната дейност на САЩ срещу СССР))

Тъй като вече се знае истинската причина за "позорния ден" на САЩ, всеки непредубеден читател лесно може да разбере смисъла на едно толкова примитивно акцентиране върху ролята на агентурното разузнаване. Целта е ясна: на всяка цена да се обоснове опасността от подценяването на тайната агентура.

Наистина, както вече отбелязахме, тази цел старателно се прикрива в откритите американски публикации с разсъждения за огромното нарастване на легално събираната, натрупвана и преработвана информация и за намаляването във връзка с това на относителната част на сведенията, които постъпват от нелегални източници.

Към подобна съзнателна дезориентация по различно време прибягват в работите си Д. Пети, Р. Хилсман, А. Дълес, Е. Захариас, У. Макгъвърн, Л. Фараго и други автори.

Затова би било много неправилно да се доверяваме на изводите на американските автори и да смятаме, че с развитието на техническите средства за разузнаване противникът съкращава агентурното разузнаване.

Опитите на ЦРУ да вербува тайна агентура в съветската страна са претърпявали и претърпяват провал след провал в резултат на действията на органите за държавна сигурност на СССР, които осуетяват намеренията на империалистическото разузнаване. Но ЦРУ не се отказва от опитите си по агентурен път да проникне в тайните на нашата страна. Те са продиктувани от агресивните стремежи на американския империализъм. Това не трябва да се забравя, това трябва да се има предвид.

В книгата се прави опит да се разкрие вътрешният механизъм на едно от най-зловещите създания на следвоенния империализъм — "разузнавателната общност" на САЩ, да се разкрият някои страни от подривната й дейност.

Фактите и документалните данни, цитирани в нея, обхващат последните четири десетилетия и убедително доказват, че както ЦРУ, така и другите подчинени му разузнавателни служби действуват задължително в съгласие с агресивния, милитаристичен курс на американските управляващи кръгове и са тяхно послушно оръдие в открития двубой със света на реалния социализъм.

Независимо от периодичната смяна на стопаните в Белия дом, които тактически са решавали и решават по различен начин външнополитическите и военностратегическите задачи на съвременния империализъм, през всичките тези години "разузнавателната общност" продължава да расте и да увеличава мащабите на дейността си. Ръководителите на "общността" се стараят не само да приспособят принципите на организацията й, методите и похватите на практическите и действия към постигането на глобалните политически цели, определяни от силите, довели една или друга администрация на власт, по понякога и да предугадят тези цели. И винаги — на всяка цена, без да се гнусят от най-нечовешките средства — да отстояват класовите интереси на американските монополи.

Със своята патологична ненавист към всичко съветско и социалистическо "разузнавателната общност" на САЩ, която практически разполага с неограничени материални ресурси и достатъчно големи запаси от "човешки материал" за многопланова подривна дейност срещу СССР и цялата социалистическа общност, представлява огромна опасност. Тази опасност се състои преди всичко в непрекъснатите опити да се узнае отбранителната мощ на съветската държава и на страните — участнички във Варшавския договор; чрез шпионски акции, осъществявани с помощта на най-съвременни технически средства, да се получат сведения, необходими за разработването на плановете за подготвяния от "екипа на Рейгън" военен конфликт. Шпионажът обаче не е единственото средство, към което прибягва разузнаването на САЩ. Както вече е широко известно, още през първите години от съществуването си ЦРУ надхвърли рамките на организация за събиране и анализ на разузнавателна информация и стана един от най-често използваните канали, по които американската администрация въздействува върху заобикалящия я свят. То стана център на подривната дейност срещу страните на социализма и оръдие на държавния тероризъм. В стремежа си да предостави на ЦРУ фактически пълна свобода на действие, администрацията на Рейгън старателно премахва дори незначителните ограничения, които бяха наложени на действията на това ведомство в резултат на скандалните разобличения през 1975 година. По темпове на растеж бюджетът на ЦРУ надминава сега дори Министерството на отбраната. Американският печат основателно смята ЦРУ за "най-разрастващото се ведомство на федералното правителство", като отбелязва, че и другите разузнавателни ведомства също "преживяват бум".