Фьодор Сергеев - Тайното оръжие на агресията ((Подривната дейност на САЩ срещу СССР))

По време на поредния ресторантски гуляй случаят го събира с "обаятелен чужденец", който оживено говори на руски. С подкупваща Капустин щедрост той го черпи, изпъстря тостовете с шеги и усмихвайки се, казва колко е жалко, че животът ни среща рядко с хубави, истински хора. Без открит намек да го унижи, американецът подчертава "напълно естествената ограниченост на възможностите" на новоизлюпения си "руски другар" и жално добавя: "И то при такива лични достойнства". Всичко това попада в подготвената почва на духовно безпринципния човек, който смята, че животът не е справедлив към него.

Когато американецът направо му предлага да не изгубят връзката, която може да бъде еднакво полезна и за двамата, Капустин охотно се съгласява. След два месеца познатият на Капустин от ресторанта му се обажда за пръв път у дома по телефона и моли по-нататък да го нарича "Ваня". След това започва да се обажда редовно. "Ваня" се интересува от всичко около Капустин, като твърди, че това има огромно значение за него. В разговора той някак си дава да се разбере недвусмислено каква американска служба в Съветския съюз представлява, но това не смущава Капустин: пред очите му са сребърниците на Юда.

На 17 ноември "Ваня" съобщава по телефона, че на определеното място има пакет за Капустин. След като взема необходимите предохранителни мерки, Капустин прибира предназначения за него тайник — омаслена ръкавица, в която е сложен полиетиленов пакет. В къщи Капустин изважда от пакета инструктиращо писмо на ЦРУ, в което по-специално се казва: "Скъпи приятелю! Макар че много искахме да се срещнем с Вас, не можахме да го направим, тъй като не сме напълно сигурни, че е безопасно. Като вземаме предпазни мерки и внимателно планираме действията си, ние можем безопасно да работим заедно. Искрено се надявам, че взаимоотношенията ни ще бъдат дълготрайни и взаимноизгодни…"

Освен писмото в ръкавицата са намерени и специално индиго за тайнописни послания, инструкции за зашифроването им, тефтерче с шифър, писма на английски език от името на туристи, уж пътуващи из Съветския съюз. След нанасянето на тайнописните донесения Капустин е трябвало да изпрати тези писма отвъд океана на фалшиви адреси на ЦРУ.

В инструктиращото писмо има дълъг списък на въпросите, на които Капустин е трябвало да отговори най-подробно. След сведенията за себе си и за всички свои роднини той е трябвало да съобщи също какви възможности за получаване на секретна информация имат приятелите и познатите му.

И така, главният въпрос, който интересува ЦРУ, е поставен. И Капустин, който на всяка цена иска да спечели пари, съставя списък на своите близки, които имат отношение към отбранителната промишленост.

В разглеждания случай привлича вниманието фактът, че когато го вербуват, Капустин, който работи в обикновено предприятие, смята, че не би могъл да представлява някакъв по-сериозен интерес за американското разузнаване като източник на информация. Сътрудниците на ЦРУ обаче, като виждат, че имат пред себе си човек, който охотно се съгласява да сътрудничи, решават, че това не е толкова важно. Първо, те се ръководят от указанието на своето ведомство в Ленгли, че "дори и откъслечната информация за потенциалния и реалния противник при условие, че има стабилен приток, в края на краищата ще даде възможност заедно с другите сведения да се пресъздаде цялостната картина". Разчита се, че в процеса на едно дългосрочно сътрудничество може да се открият най-неочаквани възможности за завербувания. Главното според тях е търпеливо да укрепват връзките, щедро да рисуват светли перспективи за бъдещето и по всякакъв начин да поддържат в агента съзнанието за "изключителните" му високи интелектуални способности, останали незабелязани от съотечествениците му, но затова пък напълно оценени от чуждото разузнаване.

Характерно е, че сега американските автори често се връщат към анализа на поуките от "позорния ден" за САЩ — 7 декември 1941г., като подчертават, че внезапното нападение срещу Пърл Харбър е било възможно, тъй като властите във Вашингтон са пренебрегвали препоръките, че в Япония трябва да бъде създадена широка агентурна мрежа сред местните жители. Именно агентурната информация, твърдят те, е помогнала на японците да разгромят американците в Пърл Харбър. "Благодарение на това, че използваха голям брой тайни агенти — пише видният експерт по разузнаването на САЩ Макгъвъри, — японците имаха много точна информация за разположението на нашите военноморски сили в Тихия океан и успяха да нанесат страхотен удар по Пърл Харбър." [176] MacGovern, М. Op. cit., p. 11.