Желю Желев - Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)

Дребната буржоазия въпреки своята многочисленост не може да даде свое решение на проблемите, които повдигат социалната криза. За това тя не притежава нито финансова мощ на едрия капитал, на монополите в тръстовете, нито отчаяната решимост и революционна енергия на пролетариата.

Поради същата причина всяко масово движение, излизащо от нейната среда, всеки неин бунт или революция с течение на времето по необходимост минава под идейното ръководство на едната от двете основни фигури.

Интересно е да се проследи как социалното познание за фашизма се движи от явлението към същността. Отначало се хвърля на очи социалният състав на фашисткото движение — дребната буржоазия като главен елемент в масовата социална база на фашизма. Самото явление обаче още не е развито напълно. Тогава именно възниква определението на фашизма като революция на дребната буржоазия.

По-късно, когато фашисткото движение насочва своите удари срещу левите и пролетарските партии и организации — комунистическите, социалистическите и социалдемократическите партии, независимите профсъюзи на пролетариата, техните масови събрания, стачки, демонстрации, — тогава се разкрива контрареволюционното му съдържание. Фашисткото движение се разкрива чрез действията си. Става очевидна неговата контрареволюционна природа. Това изглижда най-същественото. На този етап се появяват новите определения на фашизма като «дясна революция», «реакционна революция», «въоръжена контрареволюция», «превантивна контрареволюция».

По-късно, когато фашисткото движение завладява държавната машина и установява свое единовластие по пътя на насилственото унищожаване на всички други политически партии и организации (леви и десни); когато премахва институциите на либералната демокрация, гражданските и политическите свободи на личността — става възможно да се постави въпросът: на кого всъщност служи фашистката диктатурата? Доколкото дребната буржоазия сама по себе си, по силата на своята социална природа и социални интереси не може да роди толкова реакция, толкова реакционна енергия, да бъде носител на такава сгъстена контрареволюция, този въпрос става съвсем основателен.

И тук именно се очертава фигурата на финансовия капитал, който при кризисната ситуация наистина се нуждае от такава форма на държавна власт, но който през цялото време остава в сянка, скрит зад външната видимост на фашистката система.

Някъде на този етап на проникването в социалната природа на фашизма се ражда и коминтерновското определение за него като власт на най-реакционните, най-шовинистичните и най-агресивните елементи на империалистическата буржоазия.

Определението на фашизма, дадено в доклада на Г. Димитров пред VII конгрес на Коминтерна през 1935г., и днес си остава най-дълбокото проникване в социалнокласовата природа на това явление. Поради това и днес, когато марксистките изследователи се насочват към изясняването на едни или други проблеми от историята, социологията, социалната психология на фашизма или пък на някакви още по-частни проблеми от неговата практика, като пропагандата, системата на терора, концентрационните лагери и пр., неизменно се позовават на това определение и в една или друга степен го използуват като отправна точка на научния анализ.

Същевременно обаче би било неправилно да се мисли, че коминтерновското определение обхваща и изчерпва всички съществени черти на фашизма. В него липсва специфичната политическа система на фашизма, своеобразната форма на диктатура, без които никога не бихме могли да обясним демоничната сила на фашистките държави, разпалили най-кръвопролитната световна война, достигнали чудовищни мащаби на терора и престъпленията срещу човечеството, за които няма прецеденти в историята.

Вярно е, че фашизмът е преди всичко власт, диктатура на финансовия капитал — и това е най-същественото от социално-класовата му характеристика, — но вярно е също така, че във всяка съвременна високоразвита капиталистическа страна държавната власт представлява власт на финансовия капитал със съответните ограничения на демокрацията, гражданските и политическите свободи и пр. Това се отнася в еднаква степен за всички развити капиталистически държави в съвременния свят. Никой обаче въз основа на това не би си позволил да твърди, че в тези страни съществува фашизъм или че формата на държавната власт е фашистка диктатурата.

Точно това показва, че определението на фашизма като власт, диктатура на финансовия капитал, макар да изтъква най-същественото в съдържанието на това понятие, не изчерпва цялата му същност. То трябва да се допълни със специфичната политическа система, със своеобразната форма на диктатура, в която изкристализирва властта на финансовия капитал при неповторимите условия на всеобщата социална криза между двете световни войни. Тук не само класовото съдържание, но и формата, която то приема, е съществена черта на явлението. Двете в тяхното органическо единство изразяват специфичната същност на фашизма.