Желю Желев - Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)

Без да разяснява специално съдържанието на термина тоталитаризъм, Сантяго Карильо в книгата си «След Франко — накъде?» характеризира фашистката система в Испания като «тоталитарна власт» и «тоталитарна диктатура» (76–19).

По същия начин процедира и испанският марксист Хосе Гарсия. В неговата книга «Испания XX века» ние можем да срещнем определения на фашизма като «централизирана тоталитарна фашистка диктатура» (20–279), държава «с тоталитарен характер» (20–280), «тоталитарен строй отдолу догоре» (20–282), «фашистки тоталитарен режим» (20–287) или «тоталитарна фашистка държава» (20–322) и т.н.

Тъй като в марксистката литература няма специално научно изследване на тоталитарната фашистка държава с нейната структура и закономерности, а същевременно този термин се използува, необходимо е едно систематично и детайлно изучаване, като се излиза, естествено, не от разбора на отделни изказвания, а от строгия анализ на структурата на главните фашистки държави (хитлеристка Германия, фашистка Италия и Франкова Испания) — анализ, който търси най-общите закономерности, повтарящи се във всяка една от тях.

По такъв начин понятието «тоталитарна фашистка държава» придобива смисъла на една идеална, завършена фашистка държава, по отношение на която отделните фашистки държави са само приближения, модификации, съдържащи в не малка степен елемента случайност.

Всъщност това е и целта на всяко научно изследване — да даде идеалния, чист модел на определен кръг явления, за да може след това да използува този модел като основа за проникване в специфичната същност на отделните явления.

Създаването на модел на «идеалната» фашистка държава има и голямо практическо значение, доколкото ще ни даде възможност във всеки отделен случай да установим за дадена страна има ли основание да бъде третирана като фашистка държава. По този начин ще преодолеем онзи вулгарно-политически подход, при който прозвището «фашистка държава» или «фашистки режим» е синоним на политическо заклеймяване, но не и резултат на обективен научен анализ.

Изграждането на модел на тоталитарната фашистка държава има принципиално методологическо значение както за всекидневния политически живот, така и за историографията. Невъзможно е например да се разграничи военната диктатура от фашистката без наличието на такъв модел, който ще послужи като критерий. Затова често за фашистка диктатура се представя всеки военен режим, дошъл на власт с помощта на армията.

Във връзка с това уместно е да напомним думите на П.Толиати, изказани преди четири десетилетия: «Терминът „фашизъм“ много често се употребява не съвсем точно, предимно като синоним на реакция, терор и т.н. Такова определение е непълно. Фашизмът не означава само борба против буржоазната демокрация и ние нямаме право да прилагаме този израз, щом сме установили наличието на такъв именно вид борба» (116–11).

Оказва се например невъзможно да се разкрият «особеностите» на българския фашизъм без един общ модел на класическата фашистка държава. Преди да установим националните особености на даден фашизъм (български, румънски, унгарски или английски), трябва предварително да е установено що е фашизъм, кои са основните общозадължителни черти на фашистката държава.

Както се вижда от изложеното дотук, най-надежден път за изграждане модела на идеалната фашистка държава е да се изучи структурата на класическите фашистки държави, като се открият онези общи черти, без които е немислима конкретната фашистка държава. Придържайки се о този сравнителен метод, стигаме до следните основни черти на тоталитарната държава: а) насилствено установяване на еднопартийна система или «единовластие» на фашизма чрез унищожаване на другите партии; б) срастване на фашистката партия с държавата; в) унификация на целия обществен живот; г) авторитарен начин на мислене с култ към националния водач; д) концентрационни лагери.

Разбира се, в случая е излишна баналната уговорка, че настоящото изследване няма претенцията за окончателно решаване на третираните въпроси. Целта на това изследване и значително по-скромна: да посочи един друг аспект в изучаването на фашизма, който изглежда твърде перспективен и актуален; да подпомогне изграждането на уединна теорият за фашизма, която да спести безкрайните лутания в детайлите на този или онзи национален фашизъм.