Желю Желев - Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)

Терминът «тоталитарна държава» се употребява и от марксически автори при характеризирането на фашистката система, особено през последните години. Впрочем още Георги Димитров на Лайпцигския процес в «Десетта въпроса към чиновниците на углавната полиция» употреби този израз, влагайки в него съвсем определено съдържание. Но тъй като текстът има формата на въпрос, който не може да се разкъсва, за да не изопачим мисълта на автора, ще приведем целия 10 въпрос: «10. Вярно ли е, че тъкмо при това напрегнато положение пожарът в Райхстага послужи като сигнал за започване на изтребителния поход против работническото движение и като средство за преодоляване на трудностите вътре в „националната коалиция“, към осъществяването на националсоциалистическото „единовластие“ и към организиране на така наречената „тоталитарна държава“, т.е. към насилствено разтуряне на всички други партии и организации, към „унификацията“ на стопонските, държавните, културните, военните, спортните, младежките, черковните и други учреждения, печата, пропагандата и т.н.?» (58–202).

В «Бележки към присъдата», които представляват конспект на една непроизнесена пред съда реч, датираща от 23 декември 1933г., Г. Димитров отново се връща към този въпрос, като отбелязва: «За осъществяване на „тоталитарна държава“, на националсоциалистическо „единовластие“!» (34–186).

Накратко казано, според Г.Димитров тоталитарната държава е такъв тип държава, която се стреми, първо, «към насилствено разтуряне на всички други партии и организации», и, второ, към «унификация на стопанските, държавните, културните, военните, спортните, младежките, черковните и други учреждения, печата, пропагандата и т.н.», с една дума, унификация на целия обществен живот.

П.Толиати в своите знаменити «Лекции за фашизма», четени през пролетта на 1935г. в Ленинската школа в Москва пред италиански комунисти-функционери на партията, работещи нелегално против режима на Мусолини, също разглежда италианският фашизъм като «тоталитарен режим», «тоталитарна държава». Той дори прави периодизацията на италианският фашизъм въз основа на тоталитарни елементи в него: «Тази тема аз бих раздедил на три периода: първият период — фашизмът до „похода към Рим“, до края на 1922г.; вторият период — от 1922 до 1925г., той може да бъде охарактеризиран като опит за създаване на фашистки режим от нетоталитарен тип; накрая, третият период обхваща 1925–1930г.; това е периодът на създаването на тоталитаризма и навлизането в най-голямата икономическа криза» (116–33).

Още в началото на своя лекционен курс Толиати обяснява, че «италианският фашизъм не е бил по рождение тоталитарен, той става такъв от онзи момент, когато решаващите слоеве на буржоазията са достигнали максимално равнище на икономическо, а следователно и на политическо обединяване… тоталитаризмът представлява следствие от господството на финансовия капитал» (116–44).

От самите заглавия, а още повече от съдържанието на отделните лекции се вижда, че в понятията «тоталитарна система», «тоталитарен режим», «тоталитарна диктатура», чрез които разкрива същността на италианският фашизъм. Толиати влага следното съдържание: а) изграждане на «единовластие» или еднопартийна система на фашизма по пътя на насилственото унищожение на всички други политически партии и масови организации — леви и десни, — без изключение; б) завладяване на държавата от фашистката партия, превръщане на държавната машина в нейно оръдие; в) изграждане на всеобхватна система от казионни масови организации, чрез които фашистката партия си осигурява контрола над гражданското общество (профсъюзите, младежките организации, организацията «Дополаворо» и т.н.); г) създаване системата на корпорациите като икономическа основа на фашистката държава и бъдещия «фашистки строй» (Мусолини).

Л.Лонго в книгата «Между реакцията и революцията» определя фашистката диктатура в Италия като «безразделна, тоталитарна власт на фашизма» (64–271). Той не си поставя за цел да подлага на специален анализ съдържанието на понятието «тоталитаризъм», но доколкото може да се съди по контекста, влага в него приблизително същото съдържание, както и Толиати.

Съветският автор С.М.Слободской в своето задълбочено документално изследване на италианския фашизъм («Италианский фашизм и его крах») също разглежда режима на Мусолини като тоталитарен. Пета глава на това монографично изследване е озаглавена «Установяване на тоталитарен режим». Според автора «италианският фашизъм е навлязъл в „тоталитарната“ фаза на своето развитие през ноември 1926г.» (110–65), когато са ликвидирани последните остатъци на буржоазната демокрация — политически партии и организеции, граждански и политически свободи — и фашистката партия установява своя абсолютен монопол.