Желю Желев - Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)

Модерните комуникационни средства внасят важни изменения в традиционната структура на диктатурата и най-вече в механизма на нейното функциониране. При стария тип диктатура една заповед или директива, спуснати от центъра, се провеждат по етапно в изпълнение. Всяко от множеството междинни звена има определено значение на съставен елемент. Голямото значение на междинното звено се обославя от обстоятелството, че без неговото съдействие волята на центъра не може да достигне до предназначението си. Ако в критичен момент то откаже да действува за провеждането на спуснатата от центъра директива, последната се проваля. Центърът се оказва в невъзможност да действува, защото проводникът, по който протича неговата воля се оказва прекъснат.

В този смисъл при класическия механизъм на диктатурата междинните звена имат грамадно значение, толкова голямо, че във всеки отделен случай центърът се оказва практически зависим от тях. В процеса на реализирането на плановете си центърът не може да ги елиминира. Той може да смени личния състав на междинното звено, да го санкционира или да го реформира, но не може да се откаже от неговото съдействие като междинно звено.

Новото, което фашистката държава внася благодарение на модерните средства за комуникация, е възможността да се прескачат междинните звена на системата или, ако не да се прескачат, то във всички случаи да се използува и директно връзка на центъра с периферията. В епохата на радиото центърът освен чрез междинните звена на бюрократическия апарат може да се свърже пряко с всяко звено от йерархичната система и ако някое откаже да действува, това не значи, че директивата на центъра няма да достигне предназначението си и да не бъде изпълнена. Радиото премахва тази опасност.

Разглежданата особеност на фашистката държава има двояко значение. Тя не само прави комуникациите светкавично бързи, а пропагандата напълно масова, но оказва влияние и върху самия апарат на механизмите на неговата дейност. Чрез радиото центърът контролира самият апарат и бързината, с която той осъществява спуснатите отгоре директиви. Така всяка междинна инстанция на йерархичната структура, разположена между центъра и низовите формации, е подложена на двоен контрол, отгоре и отдолу, понеже центърът информира чрез радиото директно и низовите организации. По този начин междинното звено загубва самоинициатива при осъществяването на заповедта, както и относителната и самостоятелност, с които се характеризира до възникването на радиото. Радиото изменя самата природа на междинното звено. То става съвсем безлична брънка на системата, която само препредава, без да внася нещо от себе си. Така апаратът се механизира, а реакциите на отделните негови звена стават във висша степен механични.

«Предишните диктатури — забелязва в показанията си А. Шпеер — се нуждаеха от квалифицирани сътрудници за низшите организации, от лица, които могат да мислят и да действуват самостоятелно, авторитарната система в периода на господството на техниката може да се откаже от тях, средствата за свръзка позволяват да се механизира дейността на низшите звена от управлението на държавата. Като следствие от това възниква нов тип безсловесен изпълнител на заповеди» (89–299 и 300).

Механизирането на апарата на свой ред поражда други важни следствия: 1. Премахва бюрократическата мудност в действията на апарата. Той става оперативен. В този смисъл бюрокрацията при фашистката държава съществено се отличава от традиционната бюрокрация с бързината на действията; щом отгоре спуснат заповед, в която ясно е казано всичко, апаратът я изпълнява бързо, точно, без протакане. Типичните белези на бюрокрацията се проявяват само в онези случаи, когато по долните инстанции трябва да поемат отговорност или да проявят самоинициатива. 2. Апаратът като цяло е много по-послушен и изпълнителен. Той е здраво свързан и подчинен на центъра, защото се намира под поставения му контрол, а самият контрол става двупосочен — както отгоре, така и отдолу. Чрез радиото низшите инстанции са също информирани за плановете или намеренията на центъра, така че никое междинно звено не е в състояние да измами подчинените си или да ги дезинформира.

Ето защо в условията на фашизма става технически невъзможно например отцепването на някаква провинция — едно толкова характерно за феодалните монархии явление. Ако допуснем, че дадена междинна инстанция откаже да се подчинява на метрополията и провъзгласи своята независимост спрямо нея, тя може да бъде изолирана или унищожена от центъра, тъй като той може да се обръща направо към най-низшите звена и да ги командува. Чрез радиото центърът би могъл с максимална бързина да мобилизира апарата на другите организации в държавата и пр. В обкръжението при Сталинград можеше фелдмаршал Паулус да се предаде по-рано поради безсмислената съпротива, ако главното командуване нямаше директна и ежеминутна радиовръзка с низшите звена (например с войските СС). Тъкмо това лишаваше фелдмаршала като най-висша инстанциа на този участък от фронта от каквато и да е самостоятелност. Ако Паулус би отказал да се подчинява на безрасъдната заповед на Хитлер за съпротива до последния човек, той щеше вероятно да нареди по радиото на есесовските части да арестуват маршала и да го разстрелят като изменник. При старите средства за комуникация при същата отдалеченост от центъра Паулус като главнокомандуващ щеше да има почти пълна самостоятелност при вземането на решения.