Желю Желев - Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)

Навечерието на Втората световна война е твърде поучително в това отношение. Англия, класическият представител на буржоазната демокрация и родината на парламента, беше принудена, в противоречие с традициите на многопартийната система, да наложи ограничения на фашистката партия на Мостли. Когато последната опита да се реорганизира изцяло по образец на нацистката партия начело с фюрер, партийни униформи и въоръжени отреди, правителството не позволи тези реорганизации. При наличието на хитлеристка Германия партията на Мостли все по-определено започна да се превръща в «пета колона» в страната. Така тоталитарният съсед (Германия) принуди английското правителство да направи една антидемократична стъпка, по същество стъпка към тоталитаризма. Разбира се, тогава в Германия много плакаха за потъпкването на либералната демокрация, разобличаваха нейния фалш и т.н. Аналогична история се получи със САЩ — типичен представител на буржоазната демокрация по онова време. Германският фашизъм се възползува от своите «предимства» и организира масов шпионаж в тази страна: туризъм, клубове на приятелите на хитлеристкото движение, инженери на специализация във военните и химическите заводи, художествени ансамбли, киноснимачни колективи и пр. Буржоазнодемократичният режим дава отлични възможности за това. Курт Рис пише, че през тези години Америка е била «рай за шпионите». САЩ нямаха дори необходимата юридическа база за борба с тоталния шпионаж, пред него те се оказаха беззащитни.

«1939 година, годината, когато се зароди тоталният шпионаж, завари САЩ неподготвен. Тази силна държава всъщност не притежаваше нито разузнаване, нито контраразузнаване, нито дори истински закони срещу шпионажа» (102–72). Но развоят на събитията се оказа по-забавен, отколкото можеше да се очаква.

«Положението се усложняваше от обстоятелството, че законите, които се отнасяха да шпионажа, бяха съвсем недействителни. Така в случай, че обектът на шпионажа не бъде установен, никой не може да бъде обвинен и съден за шпионаж. Дори ако в арестувания е намерен таен документ, придобиването на който може да стане само по нелегален път, и това не се смята достатъчно доказателство за шпионска дейност. В този случай се разрешаваше той да бъде съден по онзи текст от закона, предвиждащ наказание само за извършване на кражба» (102–73).

Разбира се, през следващите години САЩ създадоха контраразузнаване, разшириха разузнаването, издадоха закони за съдене на шпиони от всякакъв вид. Но то стана пак в ущърб на буржоазната демокрация, с увеличаването на терористичния апарат на държавата и намаляване на сигурността на отделната гражданска личност. И за това развитие на нещата голяма заслуга имаше преди всичко тоталният шпионаж на фашистка Германия.

Би било наивно да се мисли, че абсолютната концентрация на властта в ръцете на фашистката държава е без връзка с икономиката. Невъзможно е една абсолютно централизирана надстройка да се крепи върху децентрализирана база; тоталитарната фашистка надстройка предполага и тоталитарна напълно контролирана от държавата икономика.

Фашистката държава, без да премахва формално частната собственост върху средствата за производство, се оказва фактическият владетел на националната икономика. Тя именно определя: а) ориентацията на икономиката — ще произвежда ли с оглед на една бъдеща война, или ще се разширява производството на предмети за потребление; националната икономика ще бъде ли свързана с другите страни, или ще се изгражда по принципа на автаркията; б) структурата на производството — какво да се произвежда и в какви количества. Производителят е подчинен изцяло на нуждите на държавата.

Ще приведем за пример селските закони в националсоциалистическа Германия. Всеки селянин съобразно размерите на стопанството си получава от държавата план, чрез който последната му определя в какво количество да произведе картофи, зърнени храни, мляко, яйца, месо, както и цената, на която ги продаде на държавата. Той не може да ги продаде на други покупатели освен на държавата. Или държавата му диктува какво да произведе, колко да произведе и на каква цена да и го продаде, с което тя става фактически владетел на неговото стопанство, а той само — формален собственик; в) намеса на държавата в имуществените отношения. Специално в Германия със закон за «наследствените дворове» от 29 септември 1933г. приблизително 5 и половина милиона земеделски стопанства, притежаващи минимум по 10 хектара площ, са обявени за неделими. Такова стопанство може да бъде наследено не само от най-големия син, но преди всичко от онзи, когото фашистката власт счита за най-достоен (разбира се, нейният подход не може да бъде друг освен политически). «Ако не съществува достоен за селски стопанин (т.е. ако е неблагонадежден за нацистката партия) наследник — пише Валтер Даре, — по предложение на имперския селски водач на този селянин може да бъде отнета собствеността върху наследствения му двор и прехвърлена върху едно предложено от селския водач лице. Тази наредба действува възпитателно на селските съсловия и оправдава целта; да бъде запазена селската част» (13–233).