Желю Желев - Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)

През 1841г. Л. Фойербах издава една още по-еретична книга — «Същността на християнството». Тя разрушава не само християнството, но и всички други религии, доказвайки въз основа на колосален исторически материал, че боговете не са нищо повече от едно фантастично отражение на човешката същност или проекция на човешката същност върху небето. Заради тази книга, която с право се смята, че е извършила преврат в мисленето на младата генерация в Германия, Фойербах не получи катедрата по философия в Берлинския университет и трябваше по думите на Енгелс да мухлясва в глухата провинция. Но повече от това наказание държавата не можа да наложи. Трудът на Фойербах се разпространи и разнесе славата на неговия автор в Германия и по целия свят.

В тази епоха има още много прояви на свободомислие и еретизъм във философията, литературата, публицистиката на Германия, които пруската монархия е принудена да преглъща неохотно. Като авторитарна държава тя е безсилна да се бори ефикасно с тях и още по-малко — да ги предотврати изцяло, понеже не разполага с нужните средства за това.

Възможни ли са подобни прояви в Германия един век по-късно, когато тя е вече тоталитарна фашистка държава? Възможно ли е срещу официалната държавна идеология да се издават обемисти трудове и техните автори да са свободни, а славата им на борци за свобода да се разнася в страната и в света? Възможно ли е съществуването на едно антидържавно по по характер философско-литературно общество «Млада Германия», обединяващо в своите редове всичко най-прогресивно и демократично?

Отговорът на тези въпроси е изцяло и безусловно отрицателен. В Хитлеристка Германия преди всичко никой интелектуалец не би се решил да напише подобно нещо и още по-малко да го издаде. Той знае предварително, че ще заплати с цената на свободата или живота си подобна дързост, което парализира или обезсмисля готовността му за саможертва.

Но дори ако се намери такъв автор, той няма да намери издател, който да рискува живота си за една книга. По-вероятно е, като член на казионния издателски съюз, по-скоро да изтича и донесе в гестапо, за да спаси собствената си кожа, отколкото да се нагърби с издаването на книгата, която ще го заведе направо на бесилката или концентрационния лагер.

В сравнение с буржоазната демокрация тоталитарната държава има редица военни предимства. Тя е агресивна по самата си природа и представлява постоянна заплаха за съседите и.

Тя може за часове да приведе всичко на военни начала и да извърши нападение. Със своята еднопартийна система, тотална организираност на гражданското общество и монополната идеологическа пропаганда та представлява военна или полувоенна държава, готова винаги, по всяко време, за война.

Тя има възможност да използува слабите страни на буржоазната демокрация, която на свой ред не може по никакъв начин да компенсира.

1. Либералната демокрация разрешава съществуването на всички и всякакви политически партии, в това число и на фашистката партия, която е принципиален противник на многопартийната система. Но наличието на една фашистка партия в съседна либерално-демократична държава е винаги агентура («пета колона») на фашистката държава. Тя е своеобразно продължение на управляващата фашистката партия, на тоталитарната държава в либералнодемократичната страна. За фашистка Германия такава «пета колона» в Австрия бяха австрийските националсоциалисти, в Чехословакия — судето-немската партия на Хейнлайн, в Белгия — белгийските националсоциалисти, във Франция — кагуларите, които искаха установяването на авторитарна държава начело с Петен, в Англия — фашистката партия на Мосли. Днес е добре известно каква роля играха фашистките партии в навечерието на Втората световна война и по време на войната. Те просто разчистваха пътя на немските войски, сътрудничеха с окупационните власти и пр.

Класически образец в това отношение е норвежката фашистка партия «Нашьонал сомпинг», която не само подпомогна навлизането на немските войски в Норвегия през април 1940г., но и състави колаборационистко правителство, което заедно с окупаторите извърши големи престъпления срещу норвежкия народ. Името на нейния фюрер Видкун Кунзлинг, оглавил колаборационисткото правителство, стана нарицателно, символ на национално предателство.

Всяка от страните, станали жертва на агресията, беше предадена отвътре от местните фашистки партии, които съществуваха по силата на многопартийния характер на буржоазната демокрация.