Желю Желев - Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)

2. Наличието на граждански и политически свободи при буржоазната демокрация — на словото, печата, сдруженията и т.н., колкото и да са формални, дава възможност на фашистката държава за широка пропаганда в своя полза: чрез съответната фашистка партия, с подкупване на част от пресата на съседната страна, пряко експортиране на големи количества литература, специални емисии по радиото и пр. По свидетелството на Курт Рис до 1937г. Гьобелс е поел контрола на около 330 вестника, излизащи в чужбина на немски език, без да се включва в това число голям брой швейцарски, елзаски и чехословашки вестници (102–161).

Обратното, либералната демокрация няма никакви възможности за пропаганда във фашистката държава и да влияе идеологически върху нейния курс. Тоталната фашистка цензура не позволява внасянето на чужда в идейно отношение литература, съществуването на демократически партии, както и свободните контакти между гражданите. Тя заглушава дори предаванията на радиото от демократическите страни, а през военния период стига до запечатване на радиоапаратите.

3. В икономическата област фашистката държава разполага с неограничени средства. Практически тя може безгранично да снижава стандарта на живота било като увеличава данъците, като въвежда нови данъци или като повишава цените на стоките за масово потребление и намалява реалната стойност на заплатите. С други думи, тя спокойно върши това, за което нито едно либералнодемократично правителство не може дори да мечтае.

Вследствие на това тя хвърля колосални средства за въоръжаване, за построяване на крупни съоръжения (военни заводи, автостради, укрепления и пр.), за разширяване на пропагандата и шпионажа.

Ако едно правителство в мнотопартийната държава повиши цените на стоките от първа необходимост, то може да очаква сътресения, които да го принудят да си подаде оставката. При фашистката държава това е изключено: правителството може да посяга върху жизненото равнище на народа едновременно он много страни, без да се бои, че от това ще се получат някакви нежелателни последици. Народът винаги «одобрява», понеже няма начин да изрази неодобрение.

4. Най-сетне от чисто военна гледна точка фашистката държава има редица опасни предимства. Тя може да запази в пълна тайна всички свои военни подготвителни мероприятия. За това е улеснена от липсата на антиправителствена преса и изобщо на свобода на словото.

По силата на изброените дотук «предимства» фашистката държава със самия факт на своето съществуване представлява заплаха за съседите си — заплаха, която винаги може да се излее в агресия. Това е толкова по-опасно за демократичните страни в периода вътрешни кризи и смутове, които фашизмът не само използува, но често сам провокира. Да си спомним изповедите на Хитлер пред Раушинг: «Това, което представляваше тогава (т.е. в 1914г. — Ж.Ж.) артилерийската подготовка за пехотинската атака при окопната война, ще бъде заместено в бъдеще с психологическото разпадане на противника посредством революционната пропаганда, и то преди войските да са влезли в сражение. Абсолютно необходимо е неприятелския народ да бъде обезсърчен, да бъде подготвен да се предаде, да бъде морално принуден към пасивност, преди дори да се пристъпи към военна акция.

Ще сполучим ли да нанесем морално поражение на неприятеля, преди да воюваме? Ето въпроса, който ме интересува.

… Когато неприятелят е деморализиран отвътре, когато е пред прага на революцията, когато социални смутове заплашват да избухнат, тогава моментът е настъпил, терористични актове, саботаж, атентати, извършени във вътрешността, избиване на ръководители, съкрушителни атаки върху всички слаби пунктове на неприятелската защита, нанасяни като удари с чук, едновременно, без да се грижим за резервите нито за жертвите, такава е следващата война.

… В същото време, когато ще навлизаме с всичкото си въоръжение, ние ще деморализираме противника чрез война на нерви. Ние ще предизвикаме революция във Франция. В това съм толкова сигурен, колкото съм сигурен, че този път няма да избухне в Германия. Можете да ми вярвате. Аз ще вляза при французите като освободител. Ние ще се представим на дребните френски буржоа като ратници за един справедлив обществен ред за вечен мир» (99–12 и 13).

Ето защо, за да се гарантират срещу постоянната заплаха на тоталитарния фашистки агресор, демократичните съседи са принудени сами да се тотализират, орязвайки едни или други граждански и политически свободи, ограничавайки самата демокрация. Наличието на тоталитарен съсед превръща предимствата на буржоазната демокрация в минуси, които заплашват да я погубят. Така фашистката държава тласка застрашените страни към тоталитаризъм и отказ от демокрация.