Желю Желев - Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)

По своята структура тоталитарната държава е най-пълната и завършена система за подтискане на отделната човешка личност и народа. Тя не само потиска, тероризира, но и привлича на своя страна преобладаващата маса на народа или — по-точно — въвлича народа в своите престъпления, извършени против същия този народ. Тя не само действува от името на народа — това прави всяка държава, — а действува чрез самия народ. Той става оръдие на нейната борба против народа и неговите най-добри представители — защитниците на демокрацията, на гражданските и политическите свободи.

Обхванали тотално народа в масови казионни организации, тя лесно го насочва към това, сам, със собствените си ръце, да унищожава онези гласове, в своята среда, които се обявяват срещу диктатурата. Какво по-«дълбоко» единство между народа и държавата може да съществува, ако народът сам защищава държавата, сам унищожава нейните врагове!

Дори ако вземем само терора, той не се ограничава във физическата му форма (изтезания в подземията на гестапо и принудителен труд в концентрационните лагери), но и в допълнителния и системен идеологически терор, упражняван посредством радиото, пресата, киното, масовите организации и събрания.

Ако СС и гестапо унищожават носителите на демократичната политическа мисъл, наследена от времето на Ваймарската република, пропагандата и масовите организации изкореняват дори зародишите на каквото и да е свободомислие, насаждайки догмите на официалната държавна идеология. Така терористичният апарат на тоталитарната държава чрез натиск, шпионаж, шантаж, концентрационни лагери и затвори ликвидира останките от самостоятелното политическо мислене, изтребва политическите си противници, а чрез пропагандата осуетява появата на идеи или политически манталитет, противоречащи или несъгласувани с казионните норми.

При това положение липсват условия и хора за една масова борба против фашистката диктатура. Създаването на масова организация, способна чрез въоръжено въстание да събори фашистката държава е невъзможно поради тоталния шпионаж, който бързо разкрива конспиративната мрежа, а терористичния апарат я унищожава. Затова в хитлеристка Германия до последния момент не беше изградена цялостна, масова нелегална организация, способна да вдигне въстание.

Максималното, което постигнаха при тази обстановка немските антифашисти (комунисти и социалдемократи), беше създаването на отделни, като правило изолирани една от друга, конспиративни групи в предприятията, работещи в дълбока нелегалност. Само по изключение някои от тях успяват да се свържат с една или няколко такива конспиративни групи в страната. При това те възникват в кризисния период на германския фашизъм, когато войната беше повлякла Германия неудължимо към пропастта.

Групата на Сефков — Якоб — Бестлайн е създадена през 1942–1943г., когато положението на Германия във войната става очевидно. Разкрита е на 4 юли 1944г., а на 18 септември 1944г. смъртната присъда над нейните 400 членове е приведена в изпълнение.

В обвинителното заключение на гестапо за нея е казано следното: «През 1943г. Сефков и Якоб се срещнали и двамата стигнали до единно гледище, че Германия след сталинградския провал не може да спечели войната…

За да спомогнат за провалянето на Третия райх и за сключването на мир, те разработили следните мероприятия: създаване на ядки в берлинските предприятия, главно във военните предприятия; вербуване на подходящи партийни работници, които можели да ръководят групи в предприятията; обединяване на войниците в родината и на фронта в съпротивителните групи, препращане на пропагандни материали…» (75–52).

По същото време възникват и другите две големи антифашистки групи (ръководени от комунистите) в Тюрингия и Саксония, тези на Тео Нойбауер и Георг Шуман. Те също са разкрити и унищожени от гестапо да края на 1944г.

До 1939г. режимът на Хитлер е още стабилен, че много комунисти и социалдемократи, оцелели след първите вълни на терора (1933–1934), са освободени от концентрационните лагери. Фашисткото правителство смята, че те са напълно безвредни, тъй като не могат да срещнат подкрепа и съчувствие у германския народ. Комунистите, организатори на конспиративни групи, са всъщност бивши партийни функционери, освободени от концентрационните лагери. Например организаторите на берлинската група Сефков, Якоб и Бестлайн са освободени от затвора през 1939г. (75–46). Магнус Позер, ръководителят на организацията в Йена, е пуснат от концлагер през 1936г., Тео Нойбауер, ръководител на ядката в Гота — пуснат от концлагер в 1939г. (75–53). Роберт Уриг — създател на група в някои берлински предприятия, също е пуснат от концентрационен лагер през 1936г.