Желю Желев - Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)

А ето как практически СД изпълнява тази директива за проследяване на гражданите — дали гласуват с «да» или «не», което беше лесно да се установи (89–563). От този документ на СД се вижда, че жената на Билшовски била доведена да гласува, за да гласуват всички избиратели, та по такъв начин режимът да получи пълната подкрепа на германския народ. Друг документ ни съобщава, че «на работника Ото Виганд се наложило четири пъти да напомнят, че той трябва да гласува в деня на изборите, и в края на краищата той гласува само в резултат на натиска» (89–563). Този работник е знаел; че зад полицейският натиск на местните партийни отговорници се крие реалната възможност да отиде в концентрационен лагер или най-малкотто — арест.

Впрочем друг документ разкрива по-добре мотивите на онези, които се подчиняват на натиска, за да гласуват: «Мъжът… гласува. Несъмнено той направи това поради страх от нов арест» (89–563).

В гау Кобленц — същата история: «Там, където е било дадено указание за специално наблюдение и контрол — докладва крайстгешефтсфюрерът на СД, — в някои ортсгрупи са гласували „против“ и подали недействителни бюлетини главно жени» (89–564).

А «… в Бремен крайслайтерите, ортсгрупенлайтерите и щутцпунктлайтерите са били длъжни да съобщят писмено за чиновниците от гражданските служби, които не са взели участие в гласуването през време на избарите от 26 март 1936г.» (89–564).

Интересно е и това, че «в Тюрингия именно блоклайтерите и целенлайтерите (т.е. партийните ръководители — Ж.Ж.) трябвало да представят исканите доклади за това, как населението е реагирало на резултатите от плебисцита в 1938г. особено в малките градове и села» (89–565).

«В Ротенбург партията организира демонстрация против епископа, който отказва да гласува…» (89–564). Това е характерен прийом на фашистката държава, когато трябва да окаже натиск върху гражданското общество: тя не действува директно и брутално с полицейския си апарат, а използува масовите организации като уж недържавни, но реагиращи «спонтанно» в защитата на държавата граждански организации. По такъв начин фашистката власт постига две неща: тя използува полицейските санкции, а същевремено ги съчетава със «спонтанна» подкрепа от страна на народа. В този стил тя извършва и цялата подготовка за изборите: за докарването на всеки избирател до избирателната урна отговарят по няколко отговорници от различните масови организации на територията на даден участък. Целта е всички избиратели, вписани в избирателните списъци, да гласуват. Хосе Гарсия описвайки подготовката на референдума през март 1947г., отбелязва: «Толкова широко участие на масите в референдума беше обусловено от неговата щателна подготовка. Всеки избирател се внасяше в предварително изготвен списък. За всеки глас в избирателния списък отговаряха десетки и даже стотици отговорници по референдума. Неучастието в гласуването се третираше от властите като бойкот или враждебно отношение към режима. Страхът от репресии караше мнозина да участвуват в нелепата „консултация с народа“» (20–324).

С установяване на фашистката система най-напред се унищожават гражданските и политически свободи на личността. След като цялата власт и всички права преминават в ръцете на държавата, отделната личност става абсолютно безправна. Тя получава само онзи минимум права и свободи от държавата, който е необходим за още по-предана служба на режима.

Фашистката държава излиза от своята основна концепция, съгласно която тя е висшата политическа реалност и всичко, което претендира за реалност, може да почерпи своята реалност от нея. Италианските фашисти изразяваха този принцип с думите: «Всичко за държавата, нищо извън и против държавата».

Прилагайки на практика към тогавашната италианска действителност, той даде корпоративната система, която обхваща всички и всякакви организации, всички и всякакви дейности, с една дума — цялото гражданско общество във всичките му проявления. Отделната човешка личност може да се проявява само в държавата и чрез държавата. «Фашистката държава — пише Мусолини в „Учението на фашизма“ — е най-висока и мощна проява на личността… Тя представя всички форми на нравствения и интелектуален живот на човека» (80–8).

«За фашизма държавата е абсолют, пред който индивидът и групите са относителното. Индивидите и групите са „мислими“, доколкото са в държавата… Държавата не е само настояще, но е също минало и преди всичко бъдеще. Като надминава краткостта на живота на индивидите, държавата представя присъщото на нацията съзнание. Формите, в които държавите се изразяват, се менят, но необходимостта остава.