Желю Желев - Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)

Хората наистина се изплашили за сина си и се примирили със «съдбата».

В заключение бих искал да се извиня на читателя за прекалено многото факти, с които е отрупан този предговор — нещо, което обикновено не е прието да се прави. От друга страна обаче мисля, че поради особената съдба на книгата, това не би трябвало да се счита за недостатък. Фактите от нейната политическа биография доизясняват смисъла и значението на съдържанието и, дешифрира го, доразвиват го. Издателите, читателите и репресивните органи чрез отношението си към нея, чрез действията, които те предприемаха, или страданията, които понасяха около нейното издаване и разпространение, допълваха, дописваха, продължаваха нейния текст. Те продължават да го дописват и сега…

София, август 1989г.

От автора

Противно на очакването, че с нарастващата дистанция на времето между края на Втората световна война и новите поколения от края на века все повече ще намалява интересът към темата за фашизма, свидетели сме на противоположната тенденция. Фашизмът като идеология, политическа система и социална практика предизвиква нарастващо внимание сред изследователите. Литературата на тази тема представлява огромна планина.

Очевидно причината за това странно явление не може да се търси само в историческия интерес към миналото. По всичко изглежда, че съществуват редица социални и политически причини, коренящи се в сложните условия на XX век, които допълнително подхранват този интерес: 1. Все още е жива основната маса от хората, които са били съвременници и участници в тези събития; войната по специфичен начин е изменила съдбата на всеки от тях или е оставила трайна следа в нея. При тези хора всяко по-сериозно изследване на фашизма се възприема и като своеобразно осмисляне на техния живот, борба и страдания. 2. На много места по планетата периодично възникват военно-полицейски режими, които охотно заимствуват методи и форми на политическа борба направо от арсенала на фашизма (физическото изтребване на политическите противници при Пиночет, геноцида в Кампучия и пр.). Тези режими също подхранват интереса към феномена, наречен фашизъм. 3. Сложната международна обстановка, периодично засилващото се международно напрежение и опасността от конфронтация между ядрените държави също ни припомнят уроците на Втората световна война, която беше разпалена от фашистките държави. Отново сме принудени да се връщаме към осмислянето на фашизма. 4. Най-после всеки опит да се интерпретират културните ценности, да се оценява сложната траектория на движението и развитието на културата и цивилизацията отново и отново ни връща към темата за фашизма като потенциална заплаха за тяхното евентуално унищожение, ако не се изкоренят завинаги неговите предпоставки.

Вероятно съществуват още редица други причини. Но каквито и да са причините за неотслабващия интерес към темата за фашизма, те само напомнят, че е дошло време да се изгради уединна теория за фашизмат, която естествено и органично да обединява изследванията върху неговите различни аспекти.

Истината е, че такава теория все още не съществува, макар че са написани планини от книги и статии, осветляващи в една или друга степен почти всички страни на фашизма. Създава се в известен смисъл парадоксално положение, когато почти всички необходими условия и предпоставки за изграждането на такава теория отдавна са налице, а теорията още не е изкристализирали. Налице са: а) методологията на марксизма — историческият материализъм, — тази най-солидна и плодотварна теоретическа база за изучаването на историята и обществото; б) огромната фактология и документален материал, и не само документален; в) наличието на задълбочени теоретически изследвания върху различни аспекти на фашизма: икономика, политическа структура, идеология, пропаганда, организация на терора и пр.

На всички съвременни изследователи вече е ясно, че в единната теория за фашизма наред с икономическите и политическите аспекти трябва да намерят подобаващо място психологическите, социалнопсихологическите и културологическите страни на това явление. Но за да не се получи еклектика вместо естественото и органично обединяване на посочените елементи, нужна е сериозна теоретическа база, каквато може да предложи само историческият материализъм. Колкото и предубедено да звучи на пръв поглед, истината е, че никое друго направление в съвременната социологическа мисъл освен него не би могло да изпълни с успех голямата и сложна задача по изграждането на единна теория на фашизма, понеже единствен позволява: 1. Органично свързване на икономическата основа на фашизма — финансовия капитал — с неговата политическа надстройка преди всичко със специфичната държавна система. 2. Да се покаже и обратното влияние на вече изградената политическа надстройка, главно фашистката държава в нейните основни институции върху икономиката. Тази, втората страна е също много важна с оглед цялостното обхващане на предмета. За съжаление в историографията, в това число и в марксистката, този момент е много слабо осветлен. Както при всички други социални явления, макар икономическата база да играе определяща роля спряма надстройката, последната също може да упражнява силно въздействие, а понякога да играе и решаваща роля по отношение на икономическата база. От тази гледна точка крайно интересни са опитите на фашистката държава да регламентира развитието на икономиката: опитите на Третия райх да контролира и планира развитието на индустриалното и селскостопанското производство, да регулира собственическите отношения в селото и пр.; или пък опитите на италианския фашизъм посредством системата на корпорациите да контролира и регулира противоречието между индустриалците работодатели и работниците наемници.