Йордан Милев - Приказка за шегите на Хитрата Далила

— Махай се оттам, мулетарино!

Онзи се отдръпнал и казал:

— Слава на аллаха, задето си се спасил! Драги майсторе, моето сърце беше с тебе в мъките ти.

— Че защо пък, какво ми се е случило? — попитал бояджията, а мулетарят отвърнал:

— Ами нали си се разорил и затова са ти издали свидетелство, че си неплатежоспособен.

— А кой ти е казал такова нещо?

— Ами майка ти, нали тя ми заповяда да изпочупя чебърите и да изпразня делвите, та като дойде чиновникът от съда, да не намери нищо в работилницата.

— Аллах да ви накаже! — извикал бояджията. — Нека клетвата не застигне никого от читателите! — Моята майка отдавна е умряла! — И той се ударил по гърдите и извикал: — Тежко ми, дето загубих всичката си стока заедно със стоката на хората!

Сега обаче и мулетарят започнал да се вайка и да плаче и извикал:

— Горко ми, дето изгубих магарето си! — После казал на бояджията: — Върни ми обратно магарето, майсторе, което ми задигна майка ти!

А бояджията хванал мулетаря за гушата, ударил го и изкрещял:

— Доведи ми тука тая бабичка!

А мулетарят извикал:

— Доведи ми магарето! — докато наоколо им се насъбрали много хора и един попитал:

— Какво се е случило, майстор Мохамед?

Мулетарят обаче започнал пръв:

— Аз ще ви разкажа какво се случи — и разказал всичко на насъбраните хора, после добавил: — Аз мислех, че правя услуга на майстора, но когато ме видя, той се удари по гърдите и викна: „Че моята майка е мъртва!“ Сега аз си искам от него магарето; защото той ми погоди всичко това и заради него си загубих магарето!

Тогава хората попитали:

— Майстор Мохамед, ти познаваше ли старата жена, за да можеш да й повериш бояджийницата заедно с всичко вътре?

Бояджията отвърнал:

— Не я познавам, но днес тя взе заедно със сина си и дъщеря си моя дом под наем.

Тогава един от насъбралите се хора рекъл:

— По съвест отсъдено, бояджията е длъжен да върне магарето на мулетаря!

А друг попитал:

— Че откъде накъде?

Онзи отвърнал:

— Защото мулетарят е повярвал на старата и й е дал магарето си, след като видял, че бояджията й поверил работилницата си с всичката стока вътре.

А трети рекъл:

— Майсторе, щом като си приел жената при себе си, редно е да върнеш на този човек магарето.

И всички се отправили към дома на бояджията; за тях ще има още да разказваме.

Да се върнем сега при младия търговец! Той чакал да дойде старицата, ала нито тя идвала, нито дъщеря й. А и жената на емира чакала също така старицата да дойде и да й донесе разрешение от своя отвърнал се от света син, заместника на шейха Абу ел-Хамалат, тя да влезе при шейха, ала старицата все не идвала. Тогава госпожата станала да върви сама да търси шейха; пред нея обаче застанал младият търговец, който й казал, когато тя влязла:

— Влез, влез! Къде е майка ти, която ме доведе тук, за да ме сватоса за тебе?

Жената отвърнала:

— Моята майка умря, ти ли синът на старата, онзи умопобърканият, заместникът на шейха Абу ел-Хамалат?

Тогава младият човек възкликнал:

— Тая стара измамница не е моя майка. Тя ми изигра тая шега, за да ми открадне дрехите и хилядата динара!

А госпожата рекла:

— Тя и мен излъга; доведе ме тук, за да посетя шейха Абу ел-Хамалат, а вместо това ми обра дрехите.

Тогава младият търговец казал на госпожата:

— Аз теб ще държа отговорна, заради дрехите и заради хилядата й динара! — а тя отвърнала:

— Аз пък тебе ще държа отговорен заради дрехите и скъпоценностите си. Доведи ми тука майка си!

Ала в този миг при тях влязъл бояджията и като видял младия търговец полугол и младата господарка без връхни дрехи, извикал:

— Казвайте бързо къде е майка ви!

Тогава Хатун му разказала всичко, което й се случило, а също и младият търговец разправил какво преживял. Тогава бояджията извикал:

— Пропадна ми всичката стока и стоката на хората!

А мулетарят извикал:

— Пропадна ми магарето! Върни си ми магарето, майсторе!

А бояджията продължил:

— Тая старица е измамница! Излизайте оттук, за да заключа къщата!

Младият търговец обаче казал:

— Ще бъде срам за тебе, ако, след като влязохме в къщата ти с дрехи, сега да излезем оттук полуголи!

Тогава бояджията дал дрехи и на него, и на жената на емира да се облекат и наредил да изпроводят госпожата до дома й; след като мъжът й се върне от своето пътуване, ние пак ще чуем да се разказва за нея.

А през това време бояджията затворил работилницата си и рекъл на младия търговец: