Йордан Милев - Приказка за шегите на Хитрата Далила

— Ела да вървим да търсим старицата и да я предадем на валията!

Така той тръгнал заедно с търговеца, а мулетарят се присъединил към тях, и тримата влезли в къщата на валията и изказали жалбата си.

Той ги попитал:

— Кажете, хора, какво ви е сполетяло?

И те му разказали какво им се било случило. Тогава той им казал:

— Че колко стари жени има в града! Вървете и я намерете, и я задръжте; тогава аз ще я принудя да си признае всичко.

Тримата тръгнали да обикалят и да я търсят и малко по-нататък ще се върнем към тях.

Да видим през това време обаче какво станало с хитрата Далила! Тя рекла на дъщеря си Зайнаб:

— Дъще моя, иска ми се да изиграя една шегичка някому.

— Майко, страх ме е за тебе — отвърнала девойката, ала старата продължила:

— Аз съм като бобена шушулка, не ме лови ни вода, ни огън.

И тя се приготвила, облякла се като робиня на богати хора и излязла да се поогледа каква шега да погоди някому. Минала през една уличка, покрита с рогозки и осветена с висящи фенери; там чула песни и звън на тамбурини и видяла една робиня, която носела на раменете си едно момченце. Детето било облечено в обшити със сребро панталонки и с много красиви дрешки, на главата си носело фес, украсен с перли, а около врата — огърлие от злато и скъпоценни камъни; то било наметнато и с кадифена пелерина. А къщата принадлежала на старейшината на багдадските търговци и момченцето било негов син. Старейшината обаче имал и дъщеря, която била за женене и обещана за невеста и тъкмо този ден празнували подписването на брачния й договор. Майка й си била поканила гости — все знатни госпожи и певици, но колчем тя се изкачвала или слизала по стълбите, момченцето се вкопчвало о нея. Затова тя извикала робинята и й казала:

— Вземи малкия господар и си играй с него, докато се разотидат гостите ми!

Така се случило, че старата Далила видяла момченцето върху раменете на робинята; тя веднага попитала:

— Какъв празник има днес твоята господарка?

Робинята отвърнала:

— Господарката празнува днес сключването на брачния договор на дъщеря си, горе има певици.

Тогава старицата си рекла наум:

„Далило, чудесна шега ще бъде да отвлечеш това момченце от робинята!“

А после рекла високо:

— О, какъв злощастен позор! — и тя извадила от джоба си едно малко месингово кръгче, което приличало на динар; на робинята обаче, която била доста глупава, казала:

— Вземи този динар и го отнеси на господарката си подарък за певиците и й кажи: „Ум ел-Хаир се радва на твоята радост; тя ти е много признателна за твоята доброта и ще дойде да те посети в деня на сватбата заедно с дъщерите си и тогава всички ще донесат, както е прието, подаръци на слугините ти“.

Робинята отвърнала:

— Стрино, моят млад господар се лепва за майка си веднага, щом я види.

А старицата рекла:

— Остави го при мен, докато влезеш вътре и се върнеш.

Робинята взела месинговото кръгче и влязла в къщата. А старицата, щом поела детето в ръце, свърнала бързо в една странична уличка, смъкнала всичките украшения и дрехите, с които било облечено детето. После си рекла:

„Далило, шегата ти ще бъде истинска шега, ако сега успееш, след като надхитри робинята и й взе момченцето, да измислиш нова хитрост и да заложиш детето за нещо, за което да ти платят хиляда динара!“

Щом си помислила това, тя се отправила към пазара на търговците на скъпоценности и украшения и видяла там един златар евреин, който тъкмо бил отворил пред себе си едно ковчеже, пълно с украшения. Рекла си:

„Покажи си сега хитростта, като измамиш тоя евреин, да ти даде накит за хиляда динара и му оставиш момченцето за залог!“

А евреинът, щом погледнал детето, което тя водела, познал в него сина на старейшината на търговците. Евреинът бил много богат човек, ала въпреки това винаги завиждал на съседите си, щом успеели да продадат нещо, а той самият не. Затова сега попитал старицата:

— Какво желаеш, госпожо?

Тогава тя го попитала:

— Не си ли ти майстор Азра, евреина? — А преди това тя се била осведомила за името му.

— Аз съм — отвърнал той, а тя продължила:

— Сестрата на това момченце, дъщерята на старейшината на търговците, е сгодена и днес подписват брачния й договор, затова има нужда от украшения. Дай ми два чифта златни токи за обувки, чифт златни гривни, обици от перли, един колан, един кинжал и един пръстен с печат!

Взела накити за хиляда динара и казала на търговеца:

— Ще взема украшенията, за да ги видят; каквото им хареса, те ще го задържат, а докато ти донеса парите, запази момченцето като залог!