Йордан Милев: Приказка за шегите на Хитрата Далила

Тогава младият търговец си казал:

„Аз молех аллаха за невеста а ето че той ми изпрати три неща: пари, одежди и невеста.“ А на старицата рекъл:

— Майко, това, което ми казваш, е добро, знай, моята майка отдавна вече ми е казала, че иска да ме ожени; ала аз все не исках и все й казвах: „Ще се оженя чак след като видя булката със собствени очи“.

Тогава Далила му рекла:

— Стани и ме следвай; аз ще ти я покажа без дрехи!

Той станал, но взел хиляда динара, защото си казал наум:

„Може би ще се наложи да купим нещо или ще трябва да заплатя цената, определена за сключването на брачния договор“.

Старицата му казала:

— Върви на известно разстояние подир девойката, но така, че да не я изгубиш от погледа си!

А на себе си тя си казала:

„Къде да отведа младия търговец, за да ограбя и него, както госпожата, след като той затвори дюкяна си?“

И тя вървяла все напред, жената на емира подире й, а младият търговец вървял след госпожата, докато старата стигнала до една бояджийница, която била на един майстор на име ел-Хадж Мохамед; той бил като ножа на колоказки търговец, който реже и мъжко, и женско, и обичал да яде и смокини и нарове. Като чул звънтенето на гривните, той вдигнал очи и видял госпожата и момъка. В това време старицата вече седяла до него, поздравила го и казала:

— Нали ти си Хадж Мохамед бояджията?

— Да — отвърнал той, — аз съм. Какво искаш?

Тя продължила:

— Сигурни хора ми посочиха да дойда при теб. Виж тази красива девойка, дъщеря ми, и този голобрад хубав момък, сина ми. Аз съм възпитала и отгледала и двамата и похарчих за тях много пари. Знай, че имам голяма стара къща, която съм накарала да подпрат от всички страни с дървени подпори; строителят ми беше казал: „Премести се в друга къща, за да не се сгромоляса старата отгоре ти! А когато я поправиш, тогава можеш отново да се върнеш и да живееш в нея.“ И ето аз напуснах дома си, за да си потърся жилище; доверени хора ме насочиха към тебе.

Бояджията си казал:

„Я как ми предлагат баница, и то с масло!“ А на старицата казал:

— Вярно е, аз имам къща и салон, и стая, не мога обаче да се лиша нито от едно от тези помещения, защото ми идват много гости и заради фелахите, от които купувам индиго.

Жената продължила:

— Сине, ние ще живеем в твоята къща най-много един или два месеца; пък и чужденци сме тук. Нека гостната да ни бъде обща! Кълна се в живота ти, синко, ако си съгласен твоите гости да бъдат и наши гости, ние ще ги посрещаме и ще се храним и спим заедно с тях.

Тогава той й дал ключовете — един голям и един малък, и един крив, и казал:

— Големият ключ е за къщата, кривият — за салона, а малкият — за стаята!

Тя взела ключовете и тръгнала, последвана от госпожата, след която вървял младият търговец, докато стигнали една уличка, където старицата видяла къщата. Отворила вратата и влязла вътре, веднага влязла и жената на емира и старицата й казала:

— Мила дъще, това е жилището на шейх Абу ел-Хамалат — и тя посочила салона, — но ти се качи горе в стаята и си свали фереджето и чакай, докато дойда при тебе!

Госпожата веднага се качила горе в стаята и седнала. През това време дошъл и младият търговец: старицата го посрещнала и му казала:

— Седни в салона и чакай, докато ти доведа дъщеря ми, за да я видиш!

Момъкът влязъл в салона и седнал, а старицата отишла при госпожата. Младата жена й казала:

— Бих желала да посетя шейха Абу ел-Хамалат, преди да надойдат други хора.

Старицата обаче казала:

— О, дъще моя, ние сме загрижени за тебе.

— Че защо пък? — попитала Хатун, а старицата отвърнала:

— Защото тъкмо сега тук е един от моите синове, един голям глупак, който не може да различи лятото от зимата, и винаги ходи гол; той е заместникът на шейха. Щом някоя жена като теб посети шейха, лудият й обира пръстените, започва да я дърпа за ушите, да й вземе обиците, и й къса копринените дрехи. Затова свали украшенията и одеждите си, аз ще ги пазя, докато ти приключиш смиреното си посещение.

Тогава госпожата свалила украшенията и дрехите си и ги дала на старицата, а онази й рекла:

— Аз ще ги прибера под покрова на шейха, за да те сподоби благодатта.

И старицата взела всичко и излязла навън, като оставила госпожата по риза и гащи и скрила всичките й дрехи и украшения край стълбата; после влязла при младия търговец, който седял и чакал красавицата, той й извикал:

— Къде е дъщеря ти? Искам да я видя.

Ала старицата започнала да се бие по гърдите.