Йордан Милев - Приказка за шегите на Хитрата Далила

„Нима онзи, който прибра баща ти при себе си, няма да те сподобие със син?“

Като се върнал в къщи, той влязъл гневен при жена си, а тя му казала:

— Добър вечер!

Той обаче отвърнал:

— Махай се от очите ми! От деня, в който те видях, не съм преживял нищо хубаво.

— Но защо? — попитала тя, а той й отговорил:

— През първата нощ, когато дойдох при тебе, ти ме накара да ти се закълна, че никога няма да поискам да си взема друга жена наред с тебе. Ала днес аз видях как всеки емир си има по един, някои и по двама сина. Тогава си помислих за смъртта и за това, че не ми е отредено да имам нито син, нито дъщеря, а който си няма наследник, името му ще изчезне за поколенията. Това е причината на моя яд, защото ти си безплодна и не можеш да заченеш от мене.

— Нека името на аллах те пази! — възкликнала та. — Колко хавана вълна и билки вече съм счукала и съм сигурна, че нямам никаква вина, причината е в тебе. Ти си едно тъпоносо магаре; семето ти е водно и затова аз не мога да зачена и да родя.

Тогава той казал:

— Щом се върна от пътуването си, ще си доведа още една жена!

— Моята съдба е в ръцете на аллаха! — отвърнала тя, а той си излязъл, а след това и двамата съжалили за караницата.

И ето, както жената на емира гледала през прозореца, нагиздена като млада булка с всичките си накити, Далила се спряла и огледала жената и като видяла скъпите украшения и дрехи, си рекла:

„Ето ти хубава шега, Далило, да примамиш тази жена да излезе от дома на своя съпруг, да й прибереш накитите и скъпите дрехи и да си обереш крушите с ограбеното“.

За целта тя си избрала подходящо място под прозореца на къщата и подела благословиите си към аллаха, като се развикала:

— Аллах! Аллах!

Жената видяла старицата, която стояла облечена в белите си дрехи като някакъв облян в светлина купол, също като благочестивите дервиши, и викала:

— Елате насам, почитатели на аллаха!

И ето че по цялата улица жените подали глави от прозорците на домовете си и си рекли:

„Божията помощ ни се е явила! От лицето на тази старица се излъчва светлина!“

Тогава Хатун, съпругата на емира Хасан, избухнала в сълзи и извикала при себе си своята робиня:

— Слез долу, целуни ръка на пазача на вратата ни шейх Абу Али и му кажи: „Пусни тази блага старица да влезе в къщи да ни благослови!“

Робинята слязла долу, целунала ръка на пазача на вратата и казала:

— Моята господарка ме изпрати да ти кажа: „Пусни тази блага старица да влезе при мен, да ни благослови; може би нейната благословия ще ощастливи всички ни!“

Тогава пазачът на вратата се приближил към старицата и понечил да й целуне ръка; тя обаче се дръпнала, като казала:

— Не се приближавай до мен, за да не ми оскверниш миенето [1] Чрез докосване на някого, който е нечист, спорел религиозния ритуал, се осквернява собствената чистота, а слугите често пропускат да се измият. — Б. пр. ! На теб светците ще ти помогнат, защото те гледат с милост. Дано аллах те освободи от служба, о, Абу Али!

А пазачът не си бил получил заплатата от емира за три месеца и бил в голяма нужда, но не знаел как да си вземе парите от господаря, затова сега казал на старицата:

— Бабо, дай ми да пийна от твоята стомна, за да ме сподобиш със своята благословия!

Тогава тя смъкнала стомната от рамото си, разклатила я и я навела над ръката си, така че запушалката от палмови кълчища изскочила от отвора и трите динара се отърколили на земята. Пазачът ги видял, вдигнал ги и си рекъл:

„Ето ти чудо! Тази старица е една от светиците, които разполагат със скритите дарове на милосърдието, защото, щом ме погледна, веднага разбра, че имам нужда от пари, и ме сподоби с тези три динара от въздуха.“ После той взел парите и й казал:

— Вземи, мила бабке, трите динара, които паднаха на земята от стомната ти!

Старата обаче отвърнала:

— Вземи ги ти, вземи ги! Защото аз съм от онези хора, които не желаят да имат нищо общо със земните блага. Вземи ги и нека те ти принесат онази полза, която биха ти принесли парите, които ти дължи емирът.

Човекът възкликнал:

— Ето я божията помощ! Това е истинско откровение!

В този миг се приближила робинята, целунала ръка на старата жена и я отвела горе при своята господарка. А старицата, като влязла в покоите, видяла, че господарката на робинята приличала на съкровище, чиято тайна е разкрита. След като домакинята я поздравила и й целунала ръка, Далила й казала:

— Мила дъще, аз дойдох при теб по божие указание.