Йордан Милев - Приключенията на Али Зайбак Каиреца

— В хана живее един черен готвач, на когото ти сега заприлича. Той трябва всеки ден да ходи да купува месо и зеленчуци от пазара. Заговори го любезно и поприказвай с него така, както говорят негрите, поздрави го и му кажи: „Отдавна не сме сядали с теб да пийнем“. Той ще ти отвърне: „Ами аз имам толкова много работа; четиридесет роби ми висят на врата, трябва да готвя за тях й обед, и вечеря, освен това трябва да храня кучетата и да приготовлявам ядене за Далила, а също така и за дъщеря й Зайнаб“. Тогава ти му речи: „Ела да похапнем малко печено месо и да пийнем по една боза“ — и го заведи в казармата и го напой! След това го разпитай за службата му: какво трябва да готви и по колко яденета, с какво храни кучетата и кой е ключът за кухнята, и кой за килера! Той всичко ще ти разкаже, защото пияният разказва всичко, което би скрил, ако е трезвен. После го упой с бендж и облечи неговите дрехи, затъкни ножовете в колана си, вземи кошницата за зеленчуци, иди на пазара и накупи месо и зеленчуци! Като свършиш всичко това, върни се в кухнята и готварницата и сготви яденетата! Сипи ги в блюда, вземи блюдата и отнеси яденето в стаята на Далила! Постави обаче предварително бендж във всички ястия, за да можеш да упоиш кучетата и робите, и Далила, и щерка й Зайнаб! Най-после се качи горе в нейната стаичка и изнеси оттам всички дрехи на стражите! А ако наистина искаш да се ожениш за Зайнаб, вземи и четиридесетте пощенски гълъба със себе си!

Така Али излязъл и наистина срещнал черния готвач. Поздравил го и му рекъл:

— Отдавна вече не сме сядали с теб в пивницата.

Онзи отвърнал:

— Ами че аз имам толкова много работа с това готвене за робите и за кучетата.

Тогава Али го взел със себе си, напил го и го разпитал по колко гозби трябва да готви, а черният роб му отвърнал:

— Всеки ден по пет гозби за обяд и по пет за вечеря, а вчера ми заръчаха и едно шесто — ориз с мед и шафран, та и седмо дори — варени нарови зърна.

Али продължил да го разпитва:

— А как слагаш масите?

И готвачът пак обяснил:

— Най-напред изнасям горе софрата на Зайнаб, после слагам за Далила, след това давам на робите да се наядат и накрая на кучетата; на всяко давам достатъчно месо, нито едно не се задоволява с по-малко от половин кило.

Ала съдбата пожелала да стане така, че Али да забрави да попита негъра за ключовете. И ето той съблякъл дрехите на пияния готвач и ги облякъл, взел кошницата и отишъл на пазара. Накупил там месо и зарзават, върнал се и застанал пред вратата на хана. А там седяла Далила, която мерела с поглед всеки, който влизал и излизал отвътре; той видял и четиридесетте въоръжени роби. Въпреки това обаче набрал смелост, а Далила, щом го погледнала, веднага го познала и извикала:

— Назад, главатарю на крадците! Да не си дошъл да ми погодиш някоя шега в хана?

Али ел-Мисри обаче, който напълно приличал на роб, се обърнал към нея и рекъл:

— Какво говориш, пазачко?

Тя попитала:

— Какво си сторил с роба готвач? Какво му направи? Уби ли го, или го упои с бендж?

А той я попитал:

— За какъв готвач говориш? Има ли тук друг готвач освен мене?

Тогава тя извикала:

— Ти лъжеш! Ти си Али Зайбак от Кайро.

— О, пазачко — отвърнал той с езика на негрите, — нима каирци са бели или са черни? Няма да служа повече тук!

Тогава робите го попитали:

— Какво се е случило, братовчеде?

Далила извикала:

— Това не ви е никакъв братовчед! Този е Али Зайбак от Кайро и аз си мисля, че той е упоил или е убил вашия братовчед.

А те отвърнали:

— Та това е нашият братовчед Сад-Аллах, готвачът!

— Не — извикала тя, — той не е вашият братовчед, а е Али Каиреца, само че си е боядисал кожата.

А Али рекъл:

— Кой е тоя Али? Аз съм Сад-Аллах!

Тя рекла:

— Аз имам мехлем, с който ще те проверя — донесла мехлема, намазала го на ръката под лакътя и го натъркала, ала черният цвят не се махнал. Тогава робите рекли:

— Пусни го да върви, за да ни сготви яденето!

Тя обаче пак подела:

— Ако наистина е вашият братовчед, то тогава той ще знае какво сте му заръчали снощи и колко гозби е длъжен да готви всеки ден.

Тогава те го попитали за гозбите и какво са му поръчали предишния ден. И той отвърнал:

— Леща и ориз, и каша, и кебап, и шербет с розова вода, а вчера ми поискахте още едно шесто блюдо — ориз с мед и с шафран, и дори и седмо — варени нарови зърна; и същото и за вечеря.

Робите извикали:

— Вярно каза човекът!

Тогава Далила казала:

— Влезте заедно с него вътре! Ако знае къде е кухнята и къде е килерът, значи е вашият братовчед, не ги ли знае обаче, убийте го.