Йордан Милев - Приключенията на Али Зайбак Каиреца

— Моят съпруг има голям пръстен с печат с рубинен камък, който бяха заложили при него за петстотин динара. Аз си сложих пръстена, но той ми беше много голям, затова го стесних с малко восък. И когато съм спуснала кофата в кладенеца, пръстенът сигурно е паднал вътре. Обърни се с лице към вратата, за да се преоблека и да се спусна в кладенеца да си го извадя.

Тогава Али рекъл:

— Ще бъде срам за мене ти да слезеш долу, след като аз съм тук. Само аз ще свърша тази работа!

Така той съблякъл дрехите си, превързал се с въжето и тя го спуснала в кладенеца. А водата била много надълбоко, затова тя му рекла:

— Въжето много се е скъсило, отвържи се и се пусни във водата!

И той наистина се отвързал и се пуснал да падне във водата и потънал надълбоко, без да достигне дъното. А тя прехвърлила яшмака през лицето си, грабнала неговите дрехи и отишла при майка си, на която рекла:

— Накарах Али Каиреца да се съблече и го хвърлих в кладенеца на емира Хасан, собственика на къщата, и сигурно няма да бъде лесно да го извадят отново оттам.

Емирът Хасан обаче, господарят на къщата, не бил по това време у дома си, а бил в Държавния съвет. Като се върнал оттам, той намерил портата отворена и рекъл на своя коняр:

— Защо не си заключил катинара?

— Господарю мой — отвърнал конярят, — със собствената си ръка го бях заключил.

Тогава емирът заявил:

— Кълна се в главата си, в моята къща се е вмъкнал крадец!

И той влязъл вътре и претърсил цялата къща, ала никого не намерил. Тогава заповядал на коняря:

— Напълни каната с вода, за да изпълня религиозното миене на ръцете!

Конярят взел кофата и я спуснал в кладенеца, когато я задърпал нагоре обаче, тя му се сторила тежка и той надникнал надолу. Като видял нещо седнало върху кофата обаче, той я пуснал във водата, надал силен вик и изкрещял:

— Господарю, от кладенеца насреща ми се изкачи един демон [6] Според ориенталското народно поверие духовете обикновено се крият в кладенците. !

Емирът Хасан му заповядал:

— Върви и доведи четирима четци да четат корана над кладенеца, докато демонът избяга!

Когато учените дошли, той им казал:

— Седнете около кладенеца и прогонете с молитвите си тоя демон!

После дошли конярят и един друг роб и спуснали отново кофата в кладенеца; Али ел-Мисри се вкопчил о нея, ала се скрил отдолу и изчакал, докато го издърпали чак догоре. Тогава изскочил навън и седнал между учените; те започнали да се удрят един друг и да викат:

— Демон! Демон!

Емирът Хасан обаче видял, че това е млад човек и го попитал:

— Ти крадец ли си?

— Не съм — отвърнал онзи, а емирът продължил:

— А защо си слязъл в кладенеца?

Али отвърнал:

— Бях заспал и сънувал вода; затова слязох до Тигър, за да се измия; ала щом се потопих във водата, течението ме повлече и ме носи под земята, докато излязох в този кладенец.

Емирът обаче го срязал:

— Кажи ми истината!

Тогава Али му разказал всичко, което му се било случило [7] Отначало всеки търси да се измъкне чрез лъжа, но като не му повярват — казва истината. , и емирът му дал да се облече в някаква стара дреха и го отпратил. А той се върнал в казармата на Ахмед ед-Данаф и му разказал какво бил преживял. Ахмед му рекъл:

— Не ти ли казах, че Багдад е пълен с жени, които играят всякакви шеги на мъжете?

А Али Китф ел-Джамал добавил:

— Кълна се в най-великото име, кажи ми как можеш да бъдеш началник на каирските ни другари и да се оставиш да те разсъблече една девойка?

Това обидило Али ел-Мисри и той съжалил, задето проявил такова лекомислие. Ахмед ед-Данаф му дал друга одежда, а Хасан Шуман го попитал:

— Познаваш ли жената?

— Не — отвърнал той, а Хасан продължил:

— Това е Зайнаб, дъщерята на хитрата Далила, пазачката на хана на халифа. И ти ли попадна в нейната мрежа, Али?

— Да — отвърнал той, а Хасан разказал:

— Тя е откраднала дрехите на твоя началник и на всичките му хора!

— Та това е срам за вас!

— И какво си наумил да правиш сега?

— Ще се оженя за нея.

— Това няма да бъде лесно, по-добре я пропъди от сърцето си!

— Какво трябва да направя, за да се оженя за нея, о, Шуман!

— Нека стане, както ти искаш, ако си съгласен да пиеш от моята ръка и да играеш както ти свиря, ще постигнеш целта си пред нея.

— Добре!

— Свали си дрехите, Али!

Али го сторил, а Хасан взел един котел и сварил вътре нещо, което приличало на катран. Намазал с него каиреца така, че той заприличал на черен роб; намазал също устните и бузите му и боядисал клепачите му с червена боя. После го облякъл в робски дрехи, донесъл една табла с печено месо и вино и му рекъл: