Люк Бесон - Артур и отмъщението на Малтазар

— Във всеки случай, ако има наглостта да се върне тук, наистина ще я унищожа! — сбръчква вежди той, в порив на типично мъжко честолюбие.

Пчелата сякаш е чакала само това изказване, за да го връхлети. С пълна скорост и с жилото напред. Почти със сто километра в час, мишената е напращелият като зрял плод задник. Невъзможно е да го пропусне, на прицел е. За стрелба и в атака! Право напред, точно в облата ябълка, както при Вилхелм Тел. Мъжът изпищява с пронизителен, нечовешки вик — нещо като тиролски йодлер, но предизвикан от забит в крака пирон. Чак разрошва прическата на жена си, която също писва, сякаш за да сподели болката му. Проблемът при тази жена е, че винаги когато пищи, се свива и се вкопчва в независимо какъв предмет. В конкретния случай това се оказва инсектицидният спрей. Облак аерозолен газ насища въздуха. Сякаш кихва слон. След ужилването по задника, Арман бива напръскан право в лицето. Болката е толкова силна, че той вече не може да вика дори. Жена му също. Толкова втрещена е от катастрофата, която току-що е причинила сама. Настъпва тишина, както между светкавица и гръм. Чува се само звукът от мустаци, изгарящи стопени от свръхмощното вещество.

В този момент бащата надава втори нечовешки вик, толкова висок и остър, че дори цигулка не би могла да го повтори. Силата му е такава, че три ролки изхвърчат от главата на съпругата му, попаднала под ударната вълна. Очевидно съдържа частици инсектицид, защото, посрещайки я, изкуствените мигли на майката падат.

Никое лепило не издържа на такава топлина. Звукът се разпростира, между хълмовете се получава ехо, при преминаването му аларми се включват една по една.

— Колко време ще трябва да седя с тази смешна превръзка на главата? — пита както винаги припреният Арман.

Забавно е да гледаш как този мъж на близо четирийсет години продължава да не разбира, че от нетърпение прави глупости.

— Още десет минути. Така пише в указанието — отговаря жена му, докато оставя кутийката с лекарството и взема лака си за нокти.

Излегнат на дивана, с мокра кърпа на очите, бащата ръкомаха като дете, което не може да заспи.

— При всички положения тази пчела няма как да е излязла сама. Със сигурност се е възползвала от някакво външно участие — мърмори раненият.

— Знаеш ли, тези малки създания са много умни! Понякога и много силни! — уверява го жена му, докато нанася розов лак за нокти върху разперените си пръсти.

— Говориш каквото ти скимне! Как си представяш една малка пчела да навие ръкави и мускулестите й ръчички да повдигнат ръба на чашата, за да може да избяга? — възразява мъжът сърдито изпод компреса.

Добрата жена леко повдига рамене.

— Знае ли човек! В наши дни може да видим толкова много невероятни неща! Онзи ден по телевизията даваха как един питон нагълта цяла коза.

— Това няма нищо общо — ядосва се бащата толкова, че от компреса се вдига пара. — Нормално е питон да изяде коза. Виж, коза, която да изпасе питон, вече не би било нормално!!

Жената се замисля за момент. Колкото и да търси в паметта си, действително не си спомня да са давали подобно явление по телевизията. Но хората откриват всеки ден нови неща и тя е уверена, че все някога някой оператор ще успее да заснеме и това.

Жената поглежда блестящите си нокти. Доволна от резултата, се заема с дясната си ръка, когато с изненада установява, че някаква мравка се е запътила към северния край на полата й. Вярно, че щампата на цветя е сполучлива, но все пак тази мравка възприема една дама като поле с макове? Не, наистина има определени граници, които трябва да се спазват.

— Хайде, изчезвай! Връщай се в градината! — шепне тя, заплашвайки буболечката с върха на четката от шишенцето с лака.

Жената шепне, защото ако мъжът й разбере, че в къщата има животно, макар и толкова малко, ще изпразни пак цял спрей срещу насекоми. Мравката не чува нищо, твърде заинтригувана е как всички тези калинки са се оказали сплескани върху плата.

— Внимавай! Ще ме накараш да се защитавам! — настоява майката с все така тих глас.

Изправена пред отказ за сътрудничество, жената се чувства длъжна да направи нещо и пъди мравката с четчицата си. Върху насекомото пада капка розов лак, която за неговите размери се явява колкото цяла кофа гъста задушлива маса. Насекомото се паникьосва, изненадано от тази атака. Пресича с пълна скорост роклята, ужасено от този огромен розов товар, залепнал за тялото му.

Майката е доволна и проследява с поглед мравката, за да е сигурна, че буболечката ще се върне в двора. Но тя се обърква и поема в обратната посока. Заинтригувана, жената се изправя и тръгва след нея полекичка, като слон след мишка. Мравката отива до стълбището и изпълзява по страничната страна. Достига до корнизчето. Това е една дървена летвичка за украса, която обикаля целия етаж. Очевидно служи и за пътечка на многобройните мравки, които пъплят със стотици по нея. Сигурно е върхов час. Младата жена е занемяла. Бавно проследява с поглед откъде идва цялата тази гмеж.