Жоэль Диккер - Изчезването на Стефани Мейлър

– Кога по-точно?

– В събота вечерта.

– Какво всъщност се случи?

– Прибирах се от ресторанта пеша. Беше към полунощ. Отпред имаше полицейска кола и Стефани разговаряше с шофьора. Чух я да казва: „Не можеш да постъпиш така, имам нужда от помощта ти“. А той отвърна: „Не искам повече да чувам за теб. Ако още веднъж ме потърсиш, ще подам жалба“. След това потегли и си замина. За момент тя остана на тротоара. Изглеждаше напълно объркана. Изчаках зад ъгъла, откъдето я наблюдавах, докато се прибере. Не исках да я поставям в неудобно положение.

– Каква беше полицейската кола? – запита Ана. – На полицията в Орфия или от друг град? Може би на щатската или на пътната полиция?

– Не мога да ви кажа. Тогава не обърнах внимание. Пък и беше тъмно.

В този момент бяхме прекъснати от кмета Браун, който се появи изневиделица и се нахвърли върху мен:

– Капитан Розенбърг, вероятно сте чели днешния вестник? – запита той, видимо извън кожата си, и разгърна пред мен брой на „Орфия Кроникъл“.

На първа страница имаше снимка на Стефани, а над нея следното заглавие:

Виждали ли сте тази жена?

Стефани Мейлър, журналистка от „Орфия Кроникъл“, от понеделник насам е в неизвестност. Във връзка с изчезването ѝ се случват странни произшествия. Разследването се води от щатската полиция.

– Не съм в течение на тази публикация, господин кмете – уверих го аз.

– Не е важно дали сте в течение, капитан Розенбърг, след като вие самият сте причина за цялата тази врява! – озъби се Браун.

Погледнах към опожарената сграда.

– И вие продължавате да твърдите, че в Орфия не се случва нищо?

– Нищо, с което местната полиция да не може да се справи. Но ето че идвате вие, за да направите бъркотията още по-голяма! Бездруго финансовото състояние на града не е цветущо и всички се надяват летният сезон и театралният фестивал да позакрепят икономиката. Ако туристите се подплашат, просто няма да дойдат.

– Прощавайте, че съм така настоятелен, господин кмете, но според мен случаят е твърде сериозен…

– Нямате никакви доказателства, капитан Розенбърг. Началник Гъливър още вчера ми докладва, че от понеделник насам колата на Стефани липсва. Не смятате ли, че тя чисто и просто е заминала някъде? Направих по телефона известни справки за вас и ако не се лъжа в понеделник излизате в оставка?

Ана ме погледна изумено.

– Джеси, нима наистина напускаш полицията?

– Никъде няма да отида, докато не изясня този случай.

Разбрах, че кметът Браун има дълга ръка, веднага щом напуснах „Бендъм Роуд“. Когато двамата с Ана се отправихме към полицейското управление на Орфия, ми позвъни моят шеф майор Маккена.

– Розенбърг, кметът на Орфия ми досажда по телефона – каза ми той. – Твърди, че сееш паника в неговия град.

– Вижте какво, шефе – отвърнах аз, – млада жена е в неизвестност и е твърде вероятно изчезването ѝ да е свързано с четворното убийство през 1994 година.

– Случаят с четворното убийство е приключен, капитан Розенбърг. Би трябвало да го знаеш, защото самият ти го реши.

– Зная шефе, но започвам да се питам дали навремето не сме пропуснали нещо…

– Какви ги говориш?

– Изчезналата млада жена е журналистка, започнала собствено разследване. Това не е ли достатъчно основание да се поразровим?

– Розенбърг – повиши тон Маккена, – според началника на местната полиция ти не разполагаш с никакви улики. На път си да ми развалиш съботата и да станеш за смях два дни преди да напуснеш полицията. Това ли искаш?

Премълчах и Маккена продължи вече по-приятелски:

– Чуй ме. Заминавам за уикенда със семейството на езерото Чамплейн и преди това ще гледам да забравя мобилния си телефон у дома. До утре вечер съм извън линия и ще бъда на работа в понеделник сутринта. Така че разполагаш с време дотогава, за да ми представиш нещо солидно. В противен случай се връщаш мирно и кротко тук, все едно нищо не се е случило. Ще се почерпим по случай твоята раздяла с полицията и от този момент нататък не искам да чувам нищо за тази история. Ясен ли съм?

– Напълно, шефе. Благодаря.

Сега всяка минута беше ценна. Двамата с Ана се затворихме в нейния кабинет и се заехме да лепим върху магнитната дъска всичко, с което разполагахме.

– Според свидетелствата на журналистите – казах ѝ, – кражбата на компютъра от редакцията е била извършена през нощта в понеделник срещу вторник. Нахлуването в апартамента стана в четвъртък вечерта и същата нощ избухна пожарът.