Жоэль Диккер - Изчезването на Стефани Мейлър

– Благодаря, главата ми е добре. Но ще ви призная, че случилото се в онзи апартамент доста ме смущава. Началник Гъливър смята, че е било обикновен обир, но аз изобщо не вярвам. Питам се дали не съм нагазил в някой доста странен случай.

– Гъливър е глупак – заяви Ана. – Обяснете ми по-скоро какъв е случаят според вас.

Веднага разбрах, че Ана би могла да ми бъде ценен съюзник в Орфия. По-късно се убедих, че освен това е и страхотно ченге. А тогава ѝ казах:

– Ана, нали можем да си говорим на ти? Имаш ли нещо против да седнем някъде на кафе? Ще ти разкажа всичко.

Малко по-късно седяхме на масата в едно крайпътно заведение и аз обясних на Ана как е започнало всичко, когато в началото на седмицата Стефани Мейлър ми съобщи, че води собствено разследване на четворното убийство в Орфия през 1994 година.

– За какво четворно убийство става дума? – запита ме Ана.

– Кметът на града и семейството му бяха убити – обясних аз. – Както и излязла на джогинг жена. Същинска касапница. Станало е вечерта на откриването на театралния фестивал в Орфия. Това бе първото ми сериозно разследване. Навремето партньор ми беше Дерек Скот и двамата разрешихме случая. Ала ето че този понеделник Стефани дойде и ми заяви, че сме се заблудили, че случаят не е приключен, защото сме арестували не този, когото трябва. От този момент нататък тя изчезна, а вчера някой е претърсвал жилището ѝ.

Разказът ми видимо заинтригува Ана. След кафето двамата отидохме в апартамента на Стефани, който беше заключен и запечатан. Родителите ѝ обаче ми бяха оставили ключа.

Вътре всичко беше наопаки, цареше пълен хаос. Единствената улика, с която разполагахме, беше, че входната врата не е била разбита.

– Според родителите само те имат резервен ключ – казах аз на Ана. – Това означава, че онзи, който вчера е влязъл тук, е разполагал с ключа на Стефани.

Тъй като вече бях споменал пред нея за съобщението на Стефани до Майкъл Бърд, главен редактор на „Орфия Кроникъл“, тя логично заключи:

– След като някой е взел ключа на Стефани, нищо чудно да е взел и мобилния ѝ телефон.

– Искаш да кажеш, че не тя е изпратила съобщението? Тогава кой?

– Някой, който иска да печели време – предположи тя.

Извадих от задния джоб на панталона си плика с писмото, който бях взел предишния ден от пощенската кутия, и го подадох на Ана.

– Това е извлечение от кредитната карта на Стефани – обясних аз. – В началото на месеца е пътувала до Лос Анджелис и трябва да разберем какъв е бил поводът. Установих, че след това не е пътувала със самолет. Ако е заминала доброволно, направила го е с кола. Пуснах за общо издирване нейната кола по регистрационните номера. Ако е поела в каквато и да било посока, пътната полиция лесно ще я открие.

– Не си губил време – каза Ана с уважение в гласа.

– Това е, защото всъщност нямаме много време – отвърнах ѝ. – Поисках също така разпечатка за телефонните ѝ разговори и кредитната карта от последните месеци. Надявам се да ги получа още тази вечер.

Ана хвърли поглед на извлечението.

– Кредитната ѝ карта е използвана за последен път в понеделник вечерта, в 21 и 45, в „Кодиак Грил“ – отбеляза тя. – Това е ресторант на главната улица. Ще трябва да отидем. Може някой да е забелязал нещо.

„Кодиак Грил“ се намираше в началото на главната улица. Управителят направи справка в седмичното разпределение и посочи хората от персонала, които са били на работа в понеделник вечерта. Една от сервитьорките, която разпитахме, разпозна Стефани по снимката.

– Да – потвърди тя. – Спомням си я. Беше тук в началото на седмицата. Красиво момиче, самӝ.

– Сигурно сте забелязали нещо необичайно, щом си я спомняте при толкова много клиенти, които минават всеки ден оттук?

– Тя не идва за пръв път. Винаги сядаше на една и съща маса. Очакваше някого, който все не идваше.

– А какво се случи в понеделник?

– Пристигна към осемнайсет часа, в началото на моята смяна. Явно чакаше. Накрая си поръча салата „Цезар“ и кола, а после си тръгна.

– Около десет часа, нали?

– Възможно, не помня часа, но седя дълго. Плати сметката и си отиде. Само това си спомням.

На излизане от ресторанта обърнахме внимание, че съседната сграда е банков клон с банкомат отпред.

– Със сигурност има камера – каза ми Ана. – Възможно е в понеделник да е хванала Стефани.

Няколко минути по-късно бяхме в кабинета на отговорника по охраната на банката, който ни показа обсега на камерите. Една от тях беше насочена към тротоара и се виждаше терасата на „Кодиак Грил“. Пусна ни записите от понеделник след осемнайсет часа. Докато гледах минувачите върху екрана, неочаквано я зърнах.