Джон Гришам - Теодор Буун. Заподозрян

— Тео е прав — съгласи се Уди. — Трябва да купим нещо от него. А после ще го дадем на полицията и те ще проверят регистрационните номера.

— И как ще го купим? — попита Чейс.

— Това е големият въпрос — съгласи се Тео. — Най-напред започваме с Горди. Ако той се съгласи да ни помогне, ще се свържем с Джеси Фин и ще купим таблета.

— Не го познавам този Горди — каза Уди, — обаче се съмнявам, че е толкова глупав. Защо му е да се замесва в тази каша? Не можем да очакваме от него да купи таблет, за който знае, че е откраднат, а после да ни го даде да го занесем в полицията.

— Той няма да загази — обясни Тео. — Не и ако помогне за разкриването на престъпление.

— Съмнявам се — възрази Уди.

— Съгласен съм с Уди — каза Чейс.

— Ами брат ти Тони? — попита Тео.

— Сигурен ли си, че няма да пострада?

— Напълно. Ако помогне на полицията да намери откраднатите вещи, те ще му благодарят и ще го похвалят. Познавам закона, забрави ли?

— Че как ще забравя!? — възкликна Чейс.

— Както знаете, Тони е способен на всичко. Малко е шантав и обича да си вре носа навсякъде. Страхотна идея, Тео. Обаче откъде ще вземем петдесет долара?

— Вече ги имам — оповести Тео.

Уди погледна Чейс, който каза:

— Защо ли не съм изненадан?

— Звънни му пак — каза Тео на Уди.

Уди извади мобилния си телефон. Усмихна се, като го чу да звъни.

— Здрасти, Тони. Аз съм.

Поговориха си няколко минути, но Уди не спомена на брат си идеята им да го въвлекат в разследването си. Обясни му само, че им трябва малко вътрешна информация за деветокласника Джеси Фин. Тони не го познаваше, но обеща да разпита.

Половин час тримата приятели обсъждаха как да пипнат братята Фин, които вече смятаха за виновни извън всякакво съмнение. Чейс намери снимките им от училищните албуми и разпечата увеличени копия. Тео разгледа лицата на двамата, сигурен, че никога не ги е виждал. Джеси Фин имаше страница във Фейсбук (Джона нямаше) и Чейс я прегледа, но не откри нищо, което да ги заинтригува или да им помогне в търсенето на улики. Уди, който се беше изтегнал на канапето и си подхвърляше едно топче за пинг-понг, си спомни една история.

— Знаете ли, това напълно се връзва. Имам двама братовчеди, които живеят близо до Балтимор. Миналата година родителите им преживяха гаден развод. Беше отвратително. Помня, че братовчедите ми плюеха адвоката на баща си. Наистина го мразеха, а той просто си е вършел работата. Майка ти притеснява ли се от такива неща, Тео?

— Сигурен съм, че се притеснява, но никога не говори за делата си.

— Това й е работата — отбеляза Чейс. Син на адвокатка.

В неделя сутринта Тео седеше в църквата между двамата си родители и се стараеше да слуша проповедта на преподобния Джъд Коукър, но му беше много трудно. По ирония на съдбата проповедта беше за пагубното въздействие на кражбата и Тео имаше чувството, че самият той е мишената. Беше усетил няколко погледа преди началото на службата и едва не изхвърча от църквата, когато госпожа Филис Торнбъри се случи на техния ред и не пропусна да ги увери, че се „молят за Тео“. Госпожа Торнбъри беше сред най-старите членове на паството и ужасна клюкарка. Родителите на Тео успяха някак да устоят на импулса да я осведомят, че Тео си е добре и че е по-уместно да отправя молитви за истински нуждаещите се от тях.

Тео харесваше преподобния Коукър, понеже беше млад и енергичен, а проповедите му бяха изпъстрени с хумор и милостиво кратки. Възрастният свещеник преди него, пастор Пат, оглавяваше църквата трийсет години и според Тео беше много лош оратор. Проповедите му бяха дълги и скучни, и можеха за минути да успят дори най-набожния слушател. Коукър обаче владееше изкуството на кратката проповед и макар да беше в църквата им отскоро, вече го приемаха добре.

Темата на проповедта беше, че кражбите са най-различни, но всички са греховни в очите на Господ. Осмата Божия заповед гласеше: „Не кради“, което, естествено, означаваше, че не е редно да вземаш нещо, което принадлежи на друг. Коукър обаче разшири темата и включи други видове кражби. Да крадеш време от Бог, от семейството и приятелите си. Да ограбваш благословията на доброто здраве, като се отдаваш на вредни навици. Да крадеш от бъдещето, като пропускаш възможности в настоящето. И така нататък. Беше доста объркващо. Тео скоро се отнесе и се замисли за братята Фин, и по-специално как той и малката му групичка да се сдобият с някой от откраднатите таблети, които братята вероятно се опитваха да продадат.