Джон Гришэм: Таен свидетел

По сателитното радио звучеше джаз — компромисен избор. Лейси, собственичката на тойотата и поради това — на радиото, мразеше рапа почти колкото Хюго, пътникът в колата, мразеше съвременната кънтри музика. Не успяха да се споразумеят за спортно предаване, обществено радио, златни хитове, комедия за възрастни или Би Би Си и изобщо не дискутираха блуграс кънтрито, операта, Си Ен Ен или стотиците други радиостанции. Побързаха да се примирят: тя от безсилие, а той от умора, и избраха тих джаз.

Тих, за да не смущава дълбокия и продължителен сън на Хюго, а и защото Лейси също не беше бог знае каква почитателка на джаза. Това беше поредната взаимна отстъпка, една от многото, върху които се крепеше съвместната им работа през годините. Той спеше, тя шофираше — и двамата бяха доволни.

Преди Голямата рецесия Комисията по съдийска етика разполагаше със служебни хонди — всичките бели, с четири врати и на малко километри. Но след бюджетните съкращения колите изчезнаха. Лейси, Хюго и още безброй държавни служители във Флорида вече трябваше да използват личните си автомобили, докато се занимаваха с щатските дела, като им възстановяваха по трийсет цента на километър. Хюго, който имаше четири деца и огромна ипотека, караше стар форд бронко. С него той едва стигаше до офиса, камо ли да поеме на дълго пътуване. Затова Хюго спеше.

Лейси се наслаждаваше на тишината. И тя като своите колеги се справяше с повечето си случаи сама. След по-сериозните съкращения служителите бяха намалели рязко и в КСЕ бяха останали само шестима следователи. Шестима за щат с население от двайсет милиона души и хиляда съдии, които гледаха половин милиона дела годишно в шестстотин съдебни зали. Лейси бе признателна, че почти всички съдии бяха почтени и работливи хора, зачитащи справедливостта и равенството пред закона. Иначе отдавна щеше да е напуснала. Незначителният брой негодници я ангажираше по петдесет часа седмично.

Тя докосна лостчето на мигача и намали на изходната рампа. Щом колата спря, Хюго се наклони напред, все едно бе съвсем буден и готов да започне деня.

— Къде сме? — попита той.

— Почти пристигнахме. Още двайсет минути. Време ти е да се обърнеш надясно и да захъркаш до прозореца.

— Извинявай. Хърках ли?

— Винаги хъркаш, поне според жена ти.

— Е, в своя защита ще изтъкна, че в три сутринта кръстосвах стаята с последното й дете. Мисля, че е момиче. Как се казваше?

— Съпругата или дъщерята?

— Много смешно.

Прекрасната и постоянно бременна Върна не пазеше в тайна почти нищо, свързано със съпруга й. Беше нейно призвание да държи егото му под контрол, а това не бе лека задача. В предишния си живот Хюго беше гимназиална футболна звезда, после — най-цененият играч на договор в Щатския университет на Флорида и първият студент първокурсник, успял да пробие първоначалната отбрана на противника. Едновременно възхитителен и безмилостен, той игра като тейлбек три мача и половина, докато не го изнесоха на носилка с размазани прешлени в горната част на гръбнака. Обеща си скоро да се върне на игрището.

Майка му обаче не му позволи. Хюго завърши колежа с отличие и отиде да следва право. Славното му минало бързо избледняваше, но той така и не се отърси от напереността, присъща на звездите на американския футбол.

— Двайсет минути, значи — изсумтя Хюго.

— Нещо такова. Ако искаш, просто ще те оставя в колата на включен двигател и ще можеш да си спиш цял ден.

Той се завъртя надясно, затвори очи и каза:

— Искам нов партньор.

— Хубава идея, но проблемът е, че теб никой друг не те иска.

— И да има по-голяма кола.

— Тази харчи пет на сто.

Той отново изсумтя, застина неподвижно, после потръпна, измърмори нещо и се наведе напред. Разтри очи и попита:

— Какво слушаме?

— Водихме този разговор отдавна, на излизане от Талахаси, точно преди да потънеш в зимен сън.

— Доколкото си спомням, предложих аз да карам.

— Да, с едно отворено око. Толкова ме трогна. Как е Пипин?

— Много плаче. От дълъг опит мога да кажа, че обикновено има някаква причина едно бебе да плаче. Иска храна, вода, нов памперс, да го носят на ръце и прочие. Но не и това бебе. То реве просто ей така. Представа нямаш какво изпускаш.

— Нали не си забравил, че две нощи кръстосвах стаята с Пипин на ръце?

— He съм, бог да те благослови. Можеш ли да дойдеш и довечера?