Джон Гришэм: Таен свидетел

Майърс замълча, отпи от бутилката си и ги изгледа самодоволно — радваше се, че е успял да прикове вниманието им.

— Въпросът е искате ли да се намесите. Това крие опасности.

— Защо потърсихте нас? Защо не ФБР? — попита Хюго.

— Имал съм вземане-даване с ФБР, господин Хач, и нещата завършиха зле. Не вярвам нито на тях, нито на който и да било със значка, особено в този щат.

— Напомням ви, че ние не носим оръжие, господин Майърс — каза Лейси. — Не сме криминални инспектори. Струва ми се, че имате нужда от намесата на няколко служби на федералното правителство.

— Но имате право да издействате призовки — отбеляза Майърс. — Може да изискате от всеки съдия в този щат да ви предостави всеки документ от кабинета си. Разполагате със значителна власт, госпожо Столц. Затова в редица отношения вие всъщност разследвате престъпна дейност.

— Така е, но не разполагаме с необходимия ресурс да се занимаваме с гангстери. Ако историята ви е вярна, лошите ще се окажат доста добре организирани.

— Чували ли сте за бандата „Морски вълци“? — попита Майърс след поредното продължително отливане от бутилката.

— Не — отговори Хюго.

Лейси само поклати глава.

— Е, още една дълга история. Да, господин Хач, те са една добре организирана мафия. От много отдавна извършват престъпления, които не са ваша грижа, защото не включват представители на правосъдието. Но имат едно начинание, заради което са си купили съдия. А това вече ви засяга.

„Конспиратор“ се заклати при отплаването на старо корабче за лов на скариди и тримата се умълчаха за кратко.

— Ами ако откажем да се намесим? — попита Лейси. — Какво ще стане с историята ви тогава?

— Ако подам официална жалба, не сте ли длъжни да се намесите?

— На теория, да. Сигурна съм, знаете, че в срок от четирийсет и пет дни трябва да преценим дали жалбата е основателна. После уведомяваме обекта — тоест съответния съдия — и му стъжваме живота. Но освен това умеем ловко да пренебрегваме жалби.

— О, да — потвърди Хюго с усмивка. — Ние сме бюрократи. Адски ни бива да отклоняваме и да протакаме нещата.

— Но не можете да пренебрегнете тази жалба — възрази Майърс. — Злоупотребата е твърде голяма.

— Ако е твърде голяма, защо не е разкрита досега? — попита Лейси.

— За да се намерят повече доказателства. Защото не е имало подходящ момент. Причините са много, госпожо Столц, но най-важната е, че досега никой от знаещите за нея не е пожелал да се обади. Правя го аз. Всичко се свежда до следното: склонна ли е Комисията по съдийска етика да разследва най-корумпирания съдия в историята на американското правораздаване?

— Човек от нашите? — попита Лейси.

— Именно.

— Кога ще научим кой е той? — попита Хюго.

— Както разбирам, допускате, че е мъж.

— Нищо не допускаме.

— Това е добро начало.

Вятърът утихна, а въртящият се над главите им вентилатор само разместваше лепкавия въздух. Майърс, изглежда, последен от тримата си даде сметка, че ризите им са залепнали за кожата, и в качеството си на домакин пое инициативата:

— Да се поразходим да пийнем по нещо в заведението отсреща. Вътре имат мощен климатик.

Той грабна масленозелената си кожена чанта — поизносена и сякаш превърнала се в част от тялото му. Лейси се запита какво ли има вътре. Малък пистолет? Пари в брой, фалшив паспорт? Или друга папка? Докато крачеха по кея, тя попита:

— Това едно от обичайните ви заведения ли е?

— Защо да отговарям на този въпрос? — реагира с въпрос Майърс.

На Лейси й се прииска да си беше мълчала. Имаше си работа с потаен човек, който живееше така, сякаш главата му постоянно е под гилотината, а не с нехаен моряк, който обикаля пристанищата. Хюго поклати глава. Лейси се укори мислено.

По това време заведението беше празно и тримата се настаниха на маса с изглед към пристанището. След като се бяха пържили на жегата през последния един час, въздухът вътре им се стори направо леден. Студен чай за следователите, кафе за господин Майърс. Бяха сами, никой не би могъл да подслуша разговора им.

— Ами ако случаят не ни заинтригува достатъчно? — попита Хюго.

— Тогава вероятно ще мина на план Б, но никак не ми се иска. План Б включва пресата, двама мои познати репортери, но никой от тях не е изцяло благонадежден. Единият е в Мобил, другият — в Маями. Честно казано, подозирам, че бързо ще се подплашат.

— А откъде сте сигурен, че ние няма да се подплашим бързо, господин Майърс? — попита Лейси. — Вече ви обяснихме, че не сме свикнали да си имаме работа с гангстери. И бездруго сме претрупани с работа.