Джон Гришэм - Таен свидетел

На 14 януари 2013 г., петнайсет месеца след като петимата Братовчеди бяха арестувани, във федералния съд в Пенсакола започна процесът срещу тях. Те вече знаеха, че Клайд Уестбей и Зийк Форман ще свидетелстват в полза на обвинението. Знаеха също, че Клайд се е признал за виновен в предумишлено убийство още в деня на ареста си и че ще излежи по-кратка присъда, която тепърва щеше да бъде определена. Нямаха представа къде се укрива Зийк Форман, а и не ги интересуваше. За тях веселбата беше приключила. Мислите им вече бяха насочени към мрачното бъдеще.

Прокурор Пола Галоуей, която все още обичаше съдебната арена, представи аргументите на обвинението в претъпканата зала. Първият й свидетел беше Върна Хач. Лейси беше вторият. Имаше снимки и видеозаписи от мястото на катастрофата. Лейси дава показания цял ден и се изтощи до краен предел, но остана с Върна до края на процеса. Много приятели и роднини на Хюго идваха за известно време през всичките осем дни. Изгледаха видеозаписа с кражбата на пикапа „Додж Рам“ и другия от магазина на Фрог. Зийк Форман се представи отлично като свидетел. Клайд Уестбей също подкрепи убедително обвинението, но беше напрегнат и не поглеждаше към подсъдимите. Никой от тях не даде показания. Защитата им остана единна през целия процес. Един за всички, всички за един. Като ще горят, да горят заедно.

Съдебните заседатели се съвещаваха шест часа и обявиха и петимата за виновни. На следващата седмица Пола Галоуей продължи да настоява за смъртна присъда, но не постигна пълен успех. Съдебните заседатели без особени проблеми осъдиха на смърт Вон Дюбоуз и Хенк Сколи. Вон беше разпоредил убийството, а Хенк го беше организирал. Не стана ясно обаче дали братята Мейтън и Рон Скинър изобщо са знаели за този план. Съгласно закона всеки член на банда е виновен за престъпленията на бандата си, независимо дали участва пряко в тях, но съдебните заседатели не можаха да осъдят на смърт и другите трима. Определиха за тях доживотни присъди без право на обжалване.

След като Братовчедите бяха осъдени и с тях се приключи завинаги, Пола Галоуей беше по-склонна на споразумения с обвиняемите по ЗРКО. Повечето се признаха за виновни в замяна на по-леки присъди и получиха средно по пет години затвор.

Един отдавнашен и доверен наемник на име Уилис Моран не искаше да влиза зад решетките за нищо на света. Брат му беше изнасилен и убит в някакъв затвор и Уилис се ужасяваше от подобна съдба. По време на няколкото разпита намекна, че знае нещо за убийствата на Сон Разко и Айлийн Мейс и дори за изчезването на Дигър Роблес, доносника от ареста. ФБР нямаше интерес Моран да получи дългосрочна присъда, нито дори краткосрочна, затова беше договорено споразумение той да бъде осъден на толкова месеци затвор, колкото вече бе прекарал в ареста.

През годините Моран беше работил понякога с Делгадо, предпочитания от Вон наемен убиец. Известно беше, поне сред ветераните, че Делгадо много умело очиства хора и че той е най-вероятният убиец на Сон и Айлийн.

Али Пачеко неохотно отвори поредната глава от историята на Дюбоуз.

Два месеца след процеса за убийство Клодия Макдоувър и Филис Търбан бяха изправени пред федералния съд в Талахаси, заобиколени от адвокатите си. И двете вече се бяха признали за виновни в пране на пари и вземане на подкупи. Предстоеше да бъдат осъдени. Съдията се обърна най-напред към Филис и след като здравата я скастри, я осъди на десет години затвор.

Нападките му срещу Клодия бяха достойни за учебниците по право. В предварително подготвен текст той я обвини в „смайваща алчност“, „отблъскваща непочтеност“ и „малодушно предаване на доверието“ на избирателите й. Изтъкна, че стабилното общество се гради върху честност и справедливост и че „съдии като вас и мен“ би трябвало да предпазват гражданите от корупция, насилие и злодеяния. Обвинителната му тирада, на моменти безпощадна, друг път саркастична и язвителна, но нито за миг състрадателна, продължи трийсет минути и изуми мнозина в съдебната зала. Клодия, много отслабнала и крехка след седемнайсет месеца на затворническа храна, се постара да посрещне ударите с изпънат гръб. Само веднъж трепна, сякаш коленете й се подкосиха. Не пророни нито една сълза, не откъсна поглед от съдията.

Той я осъди на двайсет и пет години затвор.

На Лейси, седнала на първия ред между Али Пачеко и Джо Хелън, почти й дожаля за нея.