Джон Гришэм - Таен свидетел

Веднага щом им щракнаха белезниците и им отнеха телефоните, екипи агенти на ФБР нахлуха в домовете и офисите им и започнаха да изземат компютри, чекови книжки, цели картотеки, всичко, което можеше да послужи като доказателство. Братята Мейтън и Рон Скинър управляваха привидно законен бизнес с асистенти и секретарки, но тъй като беше неделя, никой не видя нахлуването на ФБР. Хенк Сколи пазеше архива в мазето на дома си и пред погледа на ужасената му съпруга и децата агенти с навъсени лица натовариха с папки цял камион под наем. Вон Дюбоуз не държеше нищо уличаващо в къщата си.

След като им взеха пръстови отпечатъци и ги снимаха, арестантите бяха настанени в отделни килии. Всъщност щяха да минат месеци, преди някой от петимата да зърне друг.

За обяд предложиха на Вон изсъхнал сандвич. Той изсумтя презрително и бе отведен до стаята за разпит, където го очакваха Али Пачеко и Дъг Хан. Отказа кафе и вода и поиска адвокат. Пачеко му прочете правата, но Вон не желаеше да подпише формуляра в потвърждение на това. Отново настоя за адвокат и да се възползва от правото си на телефонно обаждане.

— Това не е разпит, Джак — хладно поясни Али. — Просто ще си поговорим, нещо като официално запознанство, след като вече знаем истинското ти име. Благодарение на отпечатъците. Пуснахме ги през системата и попаднахме на ареста ти от седемдесет и втора година за нападение с нанасяне на тежка телесна повреда с цел убийство. Тогава си се казвал Джак Хендерсън и си членувал в банда на добрите стари момчета, които са въртели наркотиците, курвите и залаганията. След като са те осъдили в Слайдел, Луизиана, си решил, че затворът не е за теб, и изкусно си избягал. Зарязал си предишното си име, станал си Вон Дюбоуз и през последните четирийсет години забележително умело си успял да останеш невидим. Само че купонът свърши, Джак.

— Искам адвокат.

— Разбира се, ще ти осигурим адвокат, Джак, но не някой сладкодумен и ловък играч, какъвто си представяш. Те са скъпи, а от девет часа сутринта ти си без пукната пара, както е бил баща ти, когато се е обесил в затвора. Всичките ти банкови сметки ще бъдат замразени, Джак. Всички мангизи ще останат блокирани.

— Доведете ми адвокат.

Клайд Уестбей бе удостоен с любезността да бъде арестуван тихомълком. Рано в неделя сутринта му се обади агент от ФБР, който го уведоми, че моментът е настъпил. Клайд каза на жена си, че има проблем в офиса, и излезе от къщи. Отиде с колата на празния паркинг на един търговски център и паркира до черен шевролет тахо. Остави ключовете на таблото, излезе, щракнаха му белезниците и го настаниха на задната седалка на шевролета. Не беше предупредил жена си какво ще му се случи. Просто не му стискаше.

С неговите ключове двама агенти на ФБР влязоха в канцелариите на управляваните от него хотели от името на офшорната компания „Стар Ес“. В понеделник всички гости на хотела щяха да бъдат приканени да напуснат и всички резервации щяха да бъдат отменени. Хотелите щяха да бъдат затворени за неопределен период от време.

Когато Братовчедите най-сетне получиха право на телефонно обаждане, новината за ареста бързо се разчу, разпространи се като горски пожар в цялата организация. Да бягат или да не бягат — този въпрос си задаваха управителите, изпаднали в паника. Преди да решат, повечето бяха арестувани и кабинетите им бяха претърсени от ФБР.

В Билокси адвокат на име Ставиш тъкмо влизаше със съпругата си в католическата църква за неделната литургия, когато двама агенти го спряха и му съобщиха, че се налага отклонение. Когато стана ясно, че той и партньорът му са обвинени в нарушения по ЗРКО и че го арестуват, му предоставиха избор — да предаде ключовете си на агентите или да разбият вратата на кантората му. Ставиш целуна жена си за „сбогом“ и без да обръща внимание на озадачените погледи на другите енориаши, пое заедно с агентите към кантората си с насълзени очи.

В „Трежър Кий“ четирима агенти откриха дежурния управител и му съобщиха, че казиното ще бъде затворено. Накараха го да оповести тази новина и да накара всички да напуснат. Друг агент позвъни на вожда Капъл и го помоли веднага да се яви в казиното. По спешност. Когато вождът пристигна двайсет минути по-късно, незабавно го арестуваха. Отряд щатски шерифи помогнаха за извеждането на разгневените комарджии от сградата към паркинга. Хората, отседнали в двата хотела, бяха помолени незабавно да си съберат багажа и да си заминат. Когато Били Капъл пристигна забързан, и той беше арестуван заедно с Адам Хорн и останалите трима управители на казиното. Оставиха шерифите да се оправят с хаоса, докато играчи, гости и служители стояха скупчени и отказваха да напуснат, но вече осъзнаваха, че на всички врати се поставят катинари.