Джон Гришэм - Таен свидетел

По здрач накладоха огън в каменно огнище край езерото и се сгушиха в старите ракитови столове, завити с одеяла. Гънтър намери бутилка червено вино, което Лейси прецени като годно за пиене. Тя пийна малко, Джо Хелън — още по-малко. Въздържателят Гънтър се наливаше с безкофеиново кафе и поддържаше огъня.

Джо Хелън настоя да научи повече за ужасната катастрофа и за смъртта на Хюго и Лейси се постара да й разкаже подробности. Гънтър пък държеше да научи всичко за Кули и за забележителните му подвизи в следенето на съдия Макдоувър. Джо Хелън говори цял час. После Лейси поиска да разбере как така брат й е оцелял след три банкрута и още е в бизнеса и разказите на Гънтър за бойните му подвизи продължиха дълго. Вечеряха край огъня сандвичи с шунка и сирене — с бял хляб, разбира се, — разговаряха и се смяха до късно през нощта.

Първите арести се осъществиха умело и експедитивно.

От седемте игрища за голф, собственост на Вон, любимото му беше „Ролинг Дюнс“ — затворен клуб в най-южната част на окръг Брънзуик с живописна гледка към залива, предлагащ желаното от всеки голфър уединение. Вон беше човек, избягващ ритуалите, но си позволяваше това удоволствие веднъж седмично. Всяка неделя в осем сутринта той и приятелите му се събираха в кафенето на клуб „Ролинг Дюнс“ за закуска и „Блъди Мери“. Там винаги царяха безгрижие и веселие. За мъжете на шейсет, седемдесет и дори повече това беше време за забавление без присъствието на жени. Предстоеше им да прекарат пет часа на прекрасно игрище, да пият бира, да пушат хубави пури, да залагат на всяка дупка, да мамят при възможност, да ругаят на воля, да си разказват мръсни вицове — и всичко това, без наоколо да се мотаят помощници или други играчи. Винаги започваха в девет часа и Вон изпразваше съзнанието си трийсет минути преди играта. Мразеше пълни с хора игрища и веднъж уволни един стартер, защото му се наложи да изчака пет минути мудната четворка играчи отпред.

Братята Мейтън — Ванс и Флойд — непрекъснато се караха, затова се налагаше да бъдат разделени. Вон винаги играеше с Флойд. Рон Скинър пък винаги играеше с Ванс. В неделя, шестнайсети октомври, четирима от петимата Братовчеди започнаха играта си в девет сутринта, без да подозират какво ги очаква. Това щеше да е последният им голф.

Петият, Хенк Сколи, остави шефа в кафенето и смяташе да го вземе пет часа по-късно. Хенк не си падаше по голфа и обикновено прекарваше неделните сутрини край басейна с жена си и нейните малки деца. Караше към къщи разумно, без да нарушава ограничението на скоростта, когато щатски полицай го спря на главен път 98. Хенк не се държа особено любезно с него и каза троснато, че не е извършил никакво нарушение, но в следващия миг научи, че е арестуван за убийство. Броени минути след като го спряха, той се озова на задната седалка на патрулка с чифт стегнати белезници.

Четвъртата дупка на игрище „Ролинг Дюнс“ беше дълга пар петица с остър завой надясно. Грийнът не се виждаше от тийбокса и се намираше в края на игрището, до улица, отделена от него с дървета и гъста растителност. От там Али Пачеко и екипът му наблюдаваха и чакаха. Когато двете колички изтрополиха по алеята и спряха близо до пясъчен бункер, агентите изчакаха Вон, Флойд, Ванс и Рон да отидат до грийна с пътерите си. Пушеха пури и се смееха, когато изневиделица изникнаха десетина мъже в тъмни костюми и ги уведомиха, че това е краят на играта. Щракнаха им белезниците, поведоха ги към улицата и ги откараха. Конфискуваха телефоните и портфейлите им, но стиковете, ключовете и студените бири останаха в количките. Пътерите, топките и пурите им останаха пръснати по тревата.

Следващата четворка щеше да пристигне на мястото половин час по-късно. Загадката с изчезналите играчи на голф щеше да вълнува членовете на клуба цяло денонощие.

Разпределиха Братовчедите в различни коли. Али Пачеко се возеше на задната седалка до Вон Дюбоуз, който след броени минути каза:

— Ама че гадост. Днес ми вървеше. След три дупки бях един удар под пара на игрището.

— Радвам се, че сте се забавлявали — отбеляза Али.

— Нещо против да ми обясните за какво става въпрос?

— За предумишлено убийство.

— И коя е въпросната жертва?

— Твърде много са, за да ги помниш, нали така, Вон? Хюго Хач.

Вон прие новината спокойно и не продума повече. Верни на вътрешния си кодекс, Хенк Сколи, братята Мейтън и Рон Скинър пътуваха до ареста в пълно мълчание.