Джон Гришэм - Таен свидетел

Постепенно се отпуснаха. След жегата във Флорида се наслаждаваха на свежия планински въздух. Според стария термометър на верандата беше осемнайсет градуса. В хижата, която беше на хиляда двеста и петдесет метра височина, имаше всичко освен климатик.

Късно следобед, докато слънцето залязваше зад планините, а Гънтър говореше по телефона и крачеше по верандата далече от тях, Лейси и Джо Хелън седнаха в края на кея, близо до малката рибарска лодка, с кутийка бира в ръце.

— Разкажи ми за Клодия Макдоувър — помоли Лейси.

— О! Откъде да започна?

— Още от първия ден. Защо те нае и те задържа осем години?

— Ами да кажем, че съм много добра в работата си. След първия си развод реших да стана съдебна стенографка и много се постарах. Учих при най-добрите, работих с най-добрите и следях развитието на техниката. Когато Кули научи, че Клодия се нуждае от ново момиче, ме притисна да кандидатствам за работата. А когато я получих, грандиозният му замисъл се нареди чудесно, защото най-неочаквано той се сдоби с вътрешен човек. Съдебните стенографки знаят всичко, Лейси, а когато приех работата, вече подозирах Клодия. Тя нямаше представа, което пък облекчи задачата ми. Забелязах някои неща. Гардеробът й беше скъп, но тя се стараеше да го прикрива. Ако й предстоеше важен ден в съда и щеше да е сред много хора, се обличаше по-скромно. Ала ако я чакаше спокоен ден в кабинета, носеше скъпарски неща. Просто не се сдържаше, обичаше дизайнерските дрехи. Непрекъснато сменяше бижутата си, много диаманти и рубини, но не съм сигурна, че някой забелязваше, особено на място като Стърлинг, Флорида. Харчеше цяло състояние за дрехи и бижута, повече, отколкото може да се очаква от човек с нейната заплата. Всяка година назначаваше нова секретарка, защото не искаше никой да се доближава до нея прекалено много. Държеше се строго и резервирано, винаги нащрек, но не ме заподозря, защото и аз стоях на разстояние. Или поне тя така мислеше. Един ден по време на съдебно заседание успях да отмъкна връзката с ключовете й. Кули мина покрай съда и аз му я дадох. Направи дубликати на всички ключове. Тя ги търсеше като обезумяла и накрая ги намери в кошчето за боклук, но нямаше представа, че са им извадени дубликати. А след като имаше достъп до кабинета й, Кули се развихри. Подслушваше телефоните й и плати на хакер да проникне в компютъра й. Така се добра до много информация. Клодия беше предпазлива, особено относно отношенията си с Филис Търбан. Използваше настолния компютър за служебните си дела, а за личните — лаптоп. Имаше още един лаптоп, с който вършеше много тайни неща. Кули не осведомяваше Майърс за всичко това, защото се опасяваше, че ако нещо се случи с Майърс, цялата операция ще бъде застрашена. Даде му достатъчно информация, за да може да ви убеди да започнете разследване.

Джо Хелън отпи бира от кутийката си. Гледаха как вълнички набраздяват водата там, където изскачаха рибки.

— Дрехите и бижутата привлякоха вниманието ми, но когато разбрахме, че двете с Филис обикалят Ню Йорк, Ню Орлиънс, Карибите, ни стана ясно, че отнякъде текат много пари. Филис резервираше частните полети, на името на Клодия нямаше нищо. После открихме апартамент в Ню Джързи, къща в Сингапур, вила на Барбадос, не помня всичко, но беше добре скрито — или поне те си мислеха така. Кули обаче ги наблюдаваше.

— Защо не се е обърнал към ФБР вместо към нас?

— Обсъждаха го, но и двамата нямаха доверие на федералните, особено Майърс. Всъщност той заяви, че няма да участва, ако се намеси ФБР. Мисля, че те са го разкрили и арестували и той се страхуваше от тях. Тъй като щатската полиция няма юрисдикция над индианците, двамата в крайна сметка решиха да привлекат КСЕ. Знаеха, че правомощията ви са ограничени, но разследването все трябваше да започне отнякъде. Нямаше начин да се предскаже как ще се развие, но никой не предвиждаше трупове.

Телефонът на Лейси завибрира до нея. Пачеко.

— Трябва да вдигна — каза тя.

— Разбира се.

Лейси се отдалечи към хижата и тихо каза:

— Да?

— Къде си?

— Някъде в планината в Северна Каролина. Гънтър ни докара със самолета и в известен смисъл стои на пост.

— Значи още е в картинката?

— О, да. Беше чудесен.

— Слушай, голямото жури приключи за днес. Утре заседанията ще продължат. Имаме издадени заповеди за арест.

— Кога?

— Събираме се, за да решим. Ще те държа в течение.

— Пази се.

— Да се пазя ли? Това е забавната част. Мисля, че няма да мигнем цяла нощ.