Джон Гришэм - Таен свидетел

Адвокатите на Братовчедите безуспешно се опитаха да отблокират част от парите им. Искаха да наемат най-страхотните адвокати, които да намерят вратички в закона. Но съдията не беше склонен да плащат адвокатски хонорари с мръсни пари. Отказа, и то категорично, и назначи опитни служебни защитници.

Макар обвинението в предумишлено убийство да беше много по-сериозно от обвиненията в нарушение на ЗРКО, подготовката му се оказа по-лесна. Без Клайд Уестбей на процеса за убийство щеше да има само петима обвиняеми, а на този за нарушения по ЗРКО — двайсетина. Пола Галоуей отдавна беше решила да натисне здраво процеса за убийство с надеждата за осъдителни присъди и когато Братовчедите вече са с доживотни или смъртни наказания, да преговаря настъпателно с обвиняемите по ЗРКО. След като всички бяха арестувани и зад решетките, екипът й смяташе, че процесът за убийство може да се насрочи след около осемнайсет месеца. Подготовката на процеса по ЗРКО щеше да отнеме най-малко две години.

През април 2012 г., около шест месеца след арестите, назначеният съдия-изпълнител започна да разпродава активите. Основавайки се на прословут и спорен федерален закон, той организира търг за девет автомобила най-нов модел, четири яхти и два двумоторни самолета. Адвокатите на Братовчедите възразиха с аргумента, че такава конфискация е преждевременна, тъй като клиентите им са невинни до доказване на противното. С този аргумент адвокатите вдигаха врява вече двайсет години. Колкото и несправедливо да изглеждаше, законът си е закон и търгът донесе чисти приходи в размер на три милиона и триста хиляди долара. Първата капка в много дълбоко ведро.

Седмица по-късно съдия-изпълнителят продаде търговски център за два милиона и сто хиляди долара плюс поемане на дълговете. Унищожаването на Синдиката на Дюбоуз вече беше в ход.

Процесът бе внимателно наблюдаван от адвокат, който представляваше Върна Хач. След търга той заведе дело за престъпно причиняване на смърт и поиска обезщетение от десет милиона. Осведоми съдия-изпълнителя, че възнамерява да наложи запор на приходите от търговете. Съдия-изпълнителят всъщност никак не се вълнуваше — парите не бяха негови. По примера на Върна и Лейси заведе дело заради своите телесни повреди.

Проследяването на активите на Клодия Макдоувър и Филис Търбан не беше толкова сложно, колкото проследяването на мръсните пари на престъпния синдикат. След като се сдоби с пълната документация на Търбан, ФБР откри следата. Под прикритието на офшорни фирми двете жени си бяха купили вила на Барбадос, апартамент в Ню Джързи и къща в Сингапур. Недвижимите им имоти бяха разпродадени за шест милиона и триста хиляди. Имаха единайсет фирмени сметки, скрити по цял свят, с общ баланс малко над пет милиона долара. По силата на съдебна заповед и под натиска на Държавния департамент една банка в Сингапур отвори сейфа на двете дами. Оказа се пълен с диаманти, рубини, сапфири, редки монети и златни кюлчета от по десет унции. Оцениха съдържанието на сейфа на единайсет милиона долара. Същият натиск беше оказан и върху банка на Барбадос, където се натъкнаха на подобно съкровище. Стойността му възлизаше на осем милиона и осемстотин хиляди. Четирите апартамента в „Рабит Рън“ бяха продадени за около милион всеки.

В бюрото на ФБР в Талахаси впечатляващото имущество на двете дами получи името „Фонд „Информатори“. То беше постепенно разпродадено от съдия-изпълнителя и година след арестите фонд „Информатори“ разполагаше с трийсет и осем милиона долара. Изписана на хартия, сумата беше шокираща, а през следващите месеци, докато шокът отшумяваше, тя нарасна още малко.

Адвокат Грег Майърс подаде иск за възнаграждение от фонд „Информатори“. Назначените от съда адвокати на Макдоувър и Търбан подадоха обичайните възражения срещу разпродаването на имуществото им, но без успех. След като всичко беше конфискувано и се превърна в огромна камара пари, адвокатите бяха лишени от аргументи. Какво можеха да кажат? Че парите не са откраднати? Затова те се оттеглиха, а после изчезнаха.

Адвокатите на тапакола твърдяха, че парите принадлежат на племето, и съдията се съгласи. Само че парите изобщо нямаше да бъдат намерени и цялата корупционна мрежа нямаше да бъде разобличена без смелостта на Джо Хелън, Кули и Грег Майърс. Тапакола не бяха напълно невинни. Бяха избрали и преизбрали вожд мошеник. Съдията присъди десет от всичките трийсет и осем милиона по следния начин — половината на Джо Хелън и по двайсет и пет процента на Майърс и Кули. Не остави място за съмнение, че тримата ще получат още по-голямо възнаграждение някой ден в далечното бъдеще, когато всички активи на престъпната организация на Дюбоуз бъдат окончателно разкрити и разпродадени.