Джон Гришэм - Таен свидетел

— Дадено. Тя е четвърти номер, не сте ли обсъждали някакви предпазни мерки?

— Ами започваме да ги обсъждаме. И докато сме на темата, как е твоят сексуален живот?

— Извинявай, прекалих.

Лейси беше на трийсет и шест, неомъжена и привлекателна, а интимният й живот беше неизчерпаем източник на любопитно шушукане из офиса.

Пътуваха на изток към Атлантическия океан. Оставаха им десетина километра до Сейнт Огъстин. Лейси най-сетне изключи радиото, а Хюго попита:

— Значи си идвала тук?

— Да, преди няколко години. С тогавашното ми гадже прекарахме цяла седмица на брега в апартамента на един приятел.

— С много секс?

— Хайде, пак започна! Само това ли ти се върти в главата?

— Ами като се замисля, май да. Нали разбираш, Пипин е само на месец, което означава, че с Върна не сме имали нормални отношения поне от три месеца. Продължавам тайно да твърдя, че тя ме отряза най-малко три седмици по-рано от необходимото, но въпросът си остава спорен. Все едно, човек не може да се върне и да навакса. Така че съм доста напрегнат, обаче не съм сигурен, че на нея й е до това. Три малки деца плюс едно бебе сериозно вредят на интимността.

— Няма как да знам.

Хюго се постара да се съсредоточи върху пътя за километър-два, после клепачите му натежаха и той задряма. Лейси го погледна и се усмихна. През деветте години, откакто работеше в Комисията, двамата с Хюго бяха разследвали заедно десетина случая. Бяха добър екип, имаха си доверие, но той знаеше, че всяко негово провинение — а такова досега нямаше — ще бъде докладвано на Върна. Лейси работеше с Хюго, но обикаляше по магазините с Върна и двете си имаха приказката.

Сейнт Огъстин беше обявен за най-стария град в САЩ, за мястото, където Понсе де Леон стъпил на сушата и започнал да изследва континента. Беше прекрасно градче с исторически сгради и испански мъх, провиснал от старите дъбове, имаше дълга история и беше пълно с туристи. Когато навлязоха в предградията му, уличното движение се забави и туристическите автобуси започнаха да спират. Отдясно в далечината се извисяваше стара катедрала. Лейси помнеше всичко съвсем ясно. Бе запазила хубави спомени от Сейнт Огъстин, макар че седмицата, прекарана тук с някогашния й приятел, беше пълна катастрофа. Една от многото катастрофи в личния й живот.

— И кой е мистериозният информатор, с когото трябва да се срещнем? — попита Хюго и отново разтърка очи, този път твърдо решен да остане буден.

— Още не знам, но кодовото му име е Ранди.

— Добре, припомни ми, моля те, защо екип от двама души трябва да се замъкне на тайна среща с човек, който прибягва до псевдоним и така и не е подал официална жалба срещу един от уважаваните ни съдии?

— Не мога да обясня, но разговарях с него по телефона три пъти и ми се стори… ами, доста настойчив.

— Чудесно. Кога за последен път някой, оплакващ се от съдия, не ти е звучал… ами, доста настойчиво?

— Подкрепи ме, моля те. Майкъл разпореди да дойдем и ето ни тук.

Майкъл беше директорът, техният началник.

— Разбира се. Знаем ли нещо за предполагаемото неетично поведение?

— О, да, Ранди твърди, че става дума за нещо голямо.

— Божичко, за пръв път го чувам.

Завиха по Кинг Стрийт и запъплиха из задръстения от коли център. Беше средата на юли, все още разгарът на сезона в Северна Флорида, и по тротоарите безцелно се мотаеха туристи по шорти и сандали. Лейси паркира в една пресечка и двамата с Хюго се присъединиха към туристите. Намериха си кафене, където убиха половин час, разглеждайки лъскави брошури за недвижими имоти. Съгласно инструкциите в дванайсет часа влязоха в „Грилът на Лука“ и се настаниха на маса за трима. Поръчаха си студен чай и зачакаха. Ранди не се появи през следващите трийсет минути, затова те си взеха сандвичи, поднесени с пържени картофи за Хюго и плодове за Лейси. Хранеха се съвсем бавно, държаха вратата под око и чакаха.

Като адвокати ценяха времето си, но като следователи се бяха научили на търпение. Двете роли често влизаха в конфликт.

В два следобед се отказаха и се върнаха в колата. Вътре беше като в сауна. Лейси тъкмо завърташе ключа, когато мобилният й звънна. Непознат номер. Тя грабна апарата.

— Ало?

— Помолих ви за едно нещо. Да дойдете сама — каза мъжки глас. Ранди.

— Помолихте ме за много неща. Първото беше да се срещнем в дванайсет за обяд.

Пауза и после:

— Чакам ви на кея в края на Кинг Стрийт, на три пресечки от вас. Разкарайте приятелчето си и ще поговорим.