Джон Гришэм - Таен свидетел

— Това май ще улесни нещата. Моите телефони се променят всеки месец, понякога и всяка седмица.

През първите пет минути от срещата всичко, казано от Микс, предизвика единствено нови въпроси. Лейси още беше кисела, че той не е спазил уговорката им за обяд, а и първите й впечатления от него не бяха добри.

— Окей, господин Микс, сега двамата с Хюго млъкваме и започвате да говорите вие. Разкажете ни историята си и ако има големи празнини, поради които ще трябва да се ровим и да действаме на сляпо, ще ни стане скучно и ще се приберем. Говорехте с недомлъвки по телефона и ме подмамихте да дойда тук, така че започвайте.

Микс погледна към Хюго, усмихна се и попита:

— Винаги ли е толкова рязка?

Хюго кимна, без да се усмихва. Скръсти ръце и зачака. Лейси остави химикалката си.

Микс отпи глътка бира и поде:

— Трийсет години бях адвокат в малка фирма в Пенсакола. Бяхме пет-шестима души. Навремето се справяхме добре и животът беше хубав. Един от първите ми клиенти беше строителен предприемач, наистина едра риба, строеше жилищни сгради, офиси, хотели, търговски центрове — типичните за Флорида постройки, които изникват за нула време. Никога не съм имал доверие на този човек, но той печелеше толкова, че накрая налапах въдицата. Забърка ме в някои сделки, от които получавах по нещо понякога, и известно време не беше зле. Започнах да мечтая как ще забогатея, което, поне във Флорида, може да ти навлече сериозни неприятности. Приятелят ми е подправял счетоводните книги и е трупал прекалено големи дългове — неща, за които не подозирах. Оказа се, че имало съмнителни заеми, всъщност сума ти съмнителни работи, пристигна ФБР с една от „касетъчните си бомби“ — Закона срещу рекета и корумпираните организации — и обвиниха половин Пенсакола, включително мен. Мнозина изгоряха: предприемачи, банкери, търговци на недвижими имоти, адвокати и разни шарлатани. Сигурно не сте чували за случая, защото разследвате съдии, не адвокати. Както и да е, аз изгубих самообладание, запях като канарче, извоювах си споразумение, признах се за виновен по обвинение в измамна схема с подвеждащи писма и прекарах шестнайсет месеца във федерален затвор. Изгубих адвокатските си права и си спечелих много врагове. Сега съм се спотаил. Кандидатствах за възстановяване на адвокатските ми права и успях. В момента имам само един клиент — човека, за когото ще говорим отсега нататък. Някакви въпроси? — Микс взе от празния стол ненадписана папка и я подаде на Лейси. — Ето информацията за мен. Статии от вестниците, извънсъдебното споразумение, всичко, което може да ви потрябва. Сега съм почтен човек, поне доколкото е възможно за бивш осъден престъпник, и всяка моя дума е истина.

— Какъв е настоящият ви адрес? — попита Хюго.

— Имам брат в Мъртъл Бийч и използвам неговия адрес за кореспонденция по правни въпроси. Карлита има жилище в Тампа, където получавам част от пощата си. Но живея на тази яхта. Имам телефони, факс, безжичен интернет, малка душкабина, студена бира и хубава жена. Щастлив съм. Обикаляме Флорида, рифовете, Бахамите. Благодарение на Чичо Сам не живея зле за пенсионер.

— Защо имате клиент? — попита Лейси, без да отдели внимание на папката.

— Той е приятел на стар приятел, който знае за тъмното ми минало и допуска, че срещу тлъст хонорар ще бъда склонен да рискувам. И е прав. Моят приятел ме издири и ме убеди да поема случая му. Не ме питайте как се казва клиентът ми, защото не знам. Моят приятел посредничи.

— Не знаете името на клиента си, така ли? — попита Лейси.

— Не, и не искам да го знам.

— Да питаме ли защо, или просто да приемем този факт? — попита Хюго.

— Първа празнина, господин Микс — заяви Лейси. — А ние не обичаме неясните работи. Или ни казвате всичко, или си тръгваме, без да вземем нищо със себе си.

— Спокойно, де — каза Микс и отпи от бирата си. — Историята е дълга и ще отнеме известно време да я разкажа. Тя включва една камара пари, смайваща корупция и няколко твърде опасни типове, които, без да им мигне окото, ще ме свитнат, а също и клиента ми, и всеки, който задава много въпроси.

Настана дълго мълчание, докато Лейси и Хюго обмисляха думите му. Накрая тя попита:

— Тогава защо сте в играта?

— За пари. Клиентът ми възнамерява да поиска възнаграждение съгласно щатския закон за разобличителите на корупцията. Мечтае си да получи милиони. Аз ще взема солиден дял и ако всичко мине добре, няма да ми трябват повече клиенти.

— В такъв случай той трябва да е щатски служител — отбеляза Лейси.