Джон Гришэм - Таен свидетел

— Какво знаем за Майърс в личен план? — попита Гайзмар.

— Два развода, сега не е женен — отговори Лейси. — Втората му съпруга го напуснала, когато влязъл в затвора. Един син от първия брак, живее в Калифорния и има ресторант. Когато се признал за виновен, Майърс платил глоба от сто хиляди долара. След осъждането си заявил, че разходите му за адвокат възлизат на почти същата сума и заедно с глобата го съсипали. Обявил фалит през седмицата, преди да влезе в затвора.

Хюго подхвърли някакви увеличени снимки и каза:

— Което прави ето това доста интригуващо. Снимах лодчицата му, когато се срещнахме. Шестнайсетметрова моторна яхта, много хубава, изминава около двеста мили с едно зареждане и на нея удобно могат да нощуват четирима души. Регистрирана е на името на бахамска фирма, която няма никаква дейност, поради което не успях да се добера до сумата, но основателно мога да предположа, че стойността й е поне половин милион. Майърс бил освободен от затвора преди шест години, а според адвокатската колегия на Флорида разрешителното му е подновено преди три месеца. Няма офис и твърди, че живее на яхтата, която най-вероятно е взел под наем. Така или иначе, води охолен живот. Очевидният въпрос е как може да си го позволи.

Лейси пое щафетата:

— Има голяма вероятност да я скрил част от плячката в офшорна сметка, когато са ги погнали от ФБР по Закона срещу рекета и корумпираните организации. Поговорих си с един източник, бивш прокурор, и той твърди, че открай време съществува подозрение, че Микс, сега Майърс, е укрил пари. Според него много от обвиняемите са направили точно това, но най-вероятно никога няма да го разберем. Ако ФБР не са успели да намерят тези пари преди седем години, основателно можем да допуснем, че няма да ги намерим сега.

— То като че ли имаме време да търсим — промърмори Гайзмар.

— Именно.

— Значи този човек е мошеник, така ли? — попита шефът им.

— Със сигурност е осъден престъпник, но е излежал присъдата си, платил си е глобата и в момента е почтен член на нашата колегия, като нас тримата. — Той погледна Садел и я удостои с бегла усмивка, на която тя не отвърна.

— Може би е прекалено да се твърди, че е мошеник, нека просто да кажем, че е съмнителна личност. Не съм сигурен, че приемам теорията за укритите пари. Ако е заделил нещо в офшорна сметка и е излъгал пред съдията по банкрута му, все още може да бъде съден за измама. Смятате ли, че би поел този риск?

— Не знам — отговори Хюго. — Стори ми се много предпазлив. Освен това да не забравяме, че е излязъл от затвора преди шест години. Във Флорида трябва да изчакаш пет години, преди да кандидатстваш за възстановяване на адвокатските ти права. Докато е чакал, сигурно е припечелвал по нещо тук-там. Изглежда ми доста изобретателен.

— Има ли значение всъщност? — попита Лейси. — Него ли разследваме или корумпиран съдия?

— Основателен довод — каза Гайзмар. — И е намекнал, че съдията е жена?

— Нещо такова — отговори Лейси. — Но не стана много ясно.

Гайзмар погледна към Садел и каза:

— Допускам, че във Флорида имаме политически коректен брой жени съдии.

Тя с мъка си пое въздух и заговори с дрезгавия си глас на заклет пушач:

— Зависи. В местните съдилища десетки жени определят размера на глобите за дребни пътнотранспортни нарушения, но тук, изглежда, става дума за корумпиран съдия на изборна длъжност. Там от шестстотин съдии около една трета са жени. С деветте казина, пръснати из щата, е загуба на време да започнем да правим догадки.

— А така наречената мафия?

Садел вдиша толкова въздух, колкото бяха способни да поберат дробовете й, и отговори:

— Кой знае? Навремето съществуваше Южняшката мафия, Мафията на белите отрепки, Тексаската мафия и тем подобни банди мошеници. За тях се носеха легенди, но не бяха много изобретателни в престъпната си дейност. Просто шайки бандити, които продават контрабандно уиски и обичат да чупят крака. Нито дума никъде за така наречената банда „Морски вълци“ или Крайбрежната мафия. Не казвам, че не съществува, просто аз нищо не открих. — Гласът й пресекна и тя с мъка си пое въздух.

— Не бързай толкова — възрази Лейси. — Попаднах на статия във вестника на Литъл Рок отпреди почти четирийсет години. Разказва колоритна история за човек на име Лари Уейн Фаръл, собственик на няколко ресторанта, предлагащи морски вълк, в Източен Арканзас. Изглежда, официално продавал риба, а тайно — контрабанден алкохол. По някое време той и братовчедите му станали амбициозни и разширили бизнеса с проституция и крадени автомобили. Точно както твърди Майърс, те се местели все по на юг, като непрекъснато търсели шериф, когото да подкупят, за да се реорганизират. Накрая се установили край Билокси. Статията е дълга и не си струва да ви занимавам с подробностите, но тези типове са оставили след себе си смайващ брой трупове.