Джон Гришэм - Таен свидетел

Хюго потропа с кокалчетата на пръстите си по масата и се замисли за семейството си. Лейси наблюдаваше как още едно корабче за скариди се провира през пристанището и се запита как ли ще реагира Гайзмар. Майърс ги наблюдаваше и почти ги съжали.

Комисията по съдийска етика заемаше половината от третия етаж на четириетажна офис сграда в центъра на Талахаси, надве пресечки от щатския Капитолий. Всичко в помещенията — износеният и протрит мокет, тесните като в затвор прозорци, които някак си успяваха да отклоняват слънчевата светлина, квадратните плоскости на окачения таван, все още на петна след десетилетното въздействие на цигарения дим, стените, покрити с евтини етажерки, които се клатушкаха под тежестта на дебели папки и забравени меморандуми, — всичко вонеше на оскъден и все по-намаляващ бюджет, да не говорим за очевидния факт, че работата на Комисията не беше неотложен приоритет на губернатора и на законодателната власт. Всеки януари Майкъл Гайзмар, отдавнашният директор на КСЕ, беше принуден да ходи в щатския Капитолий като някакъв просяк и да наблюдава как комисиите към Сената и Камарата на представителите си делят тортата. Налагаше се да раболепничи. Винаги искаше малко повече средства и винаги получаваше по-малко. Такъв беше животът на директора на една щатска агенция, за чието съществуване повечето законотворци дори не подозираха.

Бордът, пред който се отчиташе КСЕ, се състоеше от пет политически назначения, обикновено пенсионирани съдии и адвокати, спечелили си одобрението на губернатора. Те се събираха шест пъти годишно, за да разглеждат жалби, да провеждат изслушвания и да получават актуална информация от Гайзмар и служителите му. Той се нуждаеше от повече служители, но нямаше пари. Шестимата му следователи — четирима в Талахаси и двама във Форд Лодърдейл — работеха средно по петдесет часа седмично и почти всички тайно се оглеждаха за друга работа.

От ъгловия си кабинет Гайзмар имаше изглед към друга подобна на бункер постройка, още по-висока от неговата, а отвъд нея се виждаше разнородна смесица от административни сгради. Неговият кабинет беше голям, защото той беше избил стени и беше поставил дълга маса — единствената в лабиринта от кабинки и стаички, които КСЕ наричаше свой офис. Когато Комисията се събираше по официални въпроси, ползваше заседателната зала в сградата на Върховния съд на Флорида.

Днес край масата се бяха събрали четирима: Гайзмар, Лейси, Хюго и тайното оръжие на КСЕ, възрастна правна асистентка на име Садел, която, макар да наближаваше седемдесет, все още беше способна не само да проучва огромен по обем материал, но и да го запомня. Трийсет години по-рано Садел беше завършила право, но се бе провалила на изпита за адвокатска правоспособност, при това три пъти, поради което беше понижена до ролята на неизменен правен асистент. Навремето беше заклета пушачка — в голяма степен опушените от цигарен дим стени и тавани бяха нейно дело — и през последните три години се бореше с рака на белите дробове, но още не се беше случвало да отсъства от работа повече от ден-два.

Масата беше покрита с документи. Много от листовете не бяха защипани и бяха подчертани с яркожълто или редактирани с червено.

— Проверката потвърди всичко за този човек — каза Хюго. — Разговаряхме с хора от Пенсакола, които са го познавали като адвокат. Ползвал се е с добра репутация, поне допреди да го осъдят. Той е този, за когото се представя, макар и с ново име.

— Затворническото му досие е безукорно — добави Лейси. — Лежал е шестнайсет месеца и четири дни във федерален затвор в Тексас и през повечето време е отговарял за правната библиотека. Като истински затворнически адвокат е помогнал на няколко свои приятели там да обжалват присъдите си, дори е издействал по-ранно освобождаване на двама от тях, защото адвокатите им оплескали защитата.

— За какво са го осъдили? — попита Гайзмар.

— Разрових се надълбоко, за да се уверя, че Майърс говори истината — отвърна Хюго. — Федералните са преследвали истински мошеник в сферата на недвижимите имоти, казва се Кюбиак, преселник от Калифорния. В продължение на двайсет години си въртял номерата в Дестин и Панама Сити. Пипнали го. Излежава трийсет години за дълъг списък от престъпления, предимно банкови и данъчни измами и пране на пари. Като изгорял, навредил на доста хора, включително на някой си Рамзи Микс, който побързал да вдигне ръце и да си уреди извънсъдебно споразумение. Издал всички останали в обвинителния акт, най-вече Кюбиак. Здравата ги накиснал. Може би е по-добре, че се укрива в международни води под ново име. Осъдили го само на шестнайсет месеца. Всички други получили поне по пет години, като приза отмъкнал Кюбиак.