Джон Гришэм - Сянката на чинара

Обиколката свърши и Джейк отключи вратата на собствената си кантора, по принцип смятана за най-добрата в града. Сградата, както и много други на площада, беше построена от семейство Уилбанкс преди сто години и почти оттогава те практикуваха в нея право. Лушън, последният от рода и безспорно най-лудата глава, беше прекратил традицията, тъй като бе отстранен от адвокатската колегия. Веднага след като нае Джейк, току-що завършил право и преливащ от високи идеали, Лушън се опита да го подкупи, но преди да успее да го стори, Щатската адвокатска асоциация окончателно му отне правото да упражнява професията. След като Лушън беше отстранен и понеже нямаше друг Уилбанкс, Джейк наследи помещенията на великолепната кантора. Използваше само пет от десетте стаи. На долния етаж имаше голяма приемна, където сегашната секретарка работеше и посрещаше клиентите. Горе, във великолепна стая девет на девет метра, Джейк прекарваше дните си, седнал зад масивното дъбово писалище, принадлежало на Лушън, на баща му и на дядо му. Когато му доскучаеше, което се случваше често, той отваряше двойните френски прозорци и излизаше на балкона, откъдето се разкриваше красива гледка към съда и площада.

В седем сутринта, точно по график, той се настани на писалището и отпи глътка кафе. После прегледа програмата си за деня, която не изглеждаше нито обещаваща, нито доходоносна.

Сегашната секретарка беше трийсет и една годишна, майка на четири деца. Джейк я нае само защото не успя да намери по-подходяща. Когато жената започна работа преди четири месеца, той беше отчаян, а тя се оказа на разположение. Казваше се Рокси и хубавото беше, че идваше в кантората всяка сутрин в осем и половина или няколко минути по-късно и успяваше да отговаря сносно на телефонните обаждания, да посреща клиентите, да гони всякаква измет, да печата, да картотекира и що-годе да поддържа ред. Натежаваше лошото обаче и то беше, че Рокси изобщо не проявяваше интерес към работата, която смяташе за временна, докато не си намери нещо по-добро. Пушеше на задната веранда и миришеше на цигари, мрънкаше за ниската заплата, правеше завоалирани, но многозначителни подмятания, че според нея всички адвокати са богати, и като цяло беше неприятна персона. Родом от Индиана, тя беше пристигнала на юг заради съпруга си, военен, и като много северняци не проявяваше почти никаква толерантност към културата, която я заобикаляше. Беше от добро семейство, а сега живееше на затънтено място. Джейк никога не я беше питал, но силно подозираше, че бракът й е нещастен. Съпругът й беше изгубил работата си след някакво нарушение. Рокси бе помолила Джейк да заведе дело от негово име и отказът му продължаваше да трови отношенията им. Освен това липсваха петдесет долара от дребните пари за разходи и Джейк подозираше най-лошото.

Щеше да се наложи да я уволни, а направо не му се мислеше за това. По време на тихите мигове всяка сутрин той отправяше молитва към Бог да му даде нужното търпение да понесе присъствието на тази жена в живота си.

През кантората се бяха изредили какви ли не. Беше наемал млади, защото ги имаше колкото щеш и работеха евтино. По-свестните от тях се омъжваха, забременяваха и искаха шест месеца отпуск. По-лошите флиртуваха, носеха тесни миниполи и пускаха многозначителни забележки. Една го заплаши с дело за сексуален тормоз, когато Джейк я уволни. Арестуваха я за подправени чекове и тя набързо си замина.

Беше наемал и по-зрели жени, за да изключи всякакво физическо изкушение, обаче те обикновено бяха властни, държаха се майчински, бяха в критическата, затова много често ходеха на лекар, обсъждаха всякакви болежки и все се налагаше да присъстват на някое погребение.

Десетилетия наред в кантората бе властвала Етъл Туити, легендарна личност, движила кантората на Уилбанкс в дните на нейния разцвет. Повече от четирийсет години Етъл строяваше адвокатите, всяваше ужас у другите секретарки и водеше борба с по-младите юристи, които не се задържаха повече от година-две. Етъл, уви, се пенсионира — Джейк я принуди да го стори по време на делото „Хейли“. Съпругът й беше пребит от някакви негодници, вероятно от Клана, но случаят остана неразрешен и следствието не стигна доникъде. Джейк беше на седмото небе, когато Етъл напусна, но сега почти му липсваше.

Точно в осем и половина той слезе в кухнята да си налее още кафе, а после затърси някаква стара папка. Когато Рокси влезе през задния вход в осем и трийсет и девет, Джейк стоеше до бюрото й, разлистваше някакви документи и чакаше, подчертавайки факта, че секретарката за пореден път закъснява за работа. За него нямаше почти никакво значение, че тя има четири малки деца, безработен и нещастен съпруг, работа, която не харесва, заплата, която смята за нищожна, и цял куп други проблеми. Ако я харесваше, сигурно би проявил някакво разбиране, но с течение на времето я харесваше все по-малко. Правеше й досие, трупаше недостатъците й, отбелязваше черни точки, за да разполага с факти, когато седне срещу нея за трудния разговор. Неприятно му беше, че се налага да прибягва до такива кроежи, за да уволни нежеланата си секретарка.