Джон Гришэм - Сянката на чинара

— Сигурно иска нещо повече от къща и осемдесет акра — каза съдията.

— Е, кой не иска малко пари в банката. Дотегнало й е непрекъснато да се мести.

— Колко пари? — попита съдия Атли.

— Не сме го обсъждали. През последните шест месеца тя нито веднъж не си е казвала: „Добре, ще взема пет милиона и ще дам по един милион на всяко от децата си“. Мама не е такава, разбирате ли? Тя не разсъждава така. Изобщо не й е присъщо. — Порша замълча за секунда и попита: — Вие как бихте разделили парите, господин съдия?

— Радвам се, че попита. Ето какъв е планът ми. Повечето пари трябва да отидат във фонд за бедните ви кръвни роднини. Не да бъдат безогледно раздавани в брой, а в нещо като фондация, използвана единствено за образователни цели. Кой знае колко са членовете на рода Риндс, но не се съмнявам, че бързо ще узнаем. Фондацията ще бъде строго контролирана от попечител, който ще се отчита пред мен. Парите трябва да бъдат инвестирани умно и разпределени за период от десет или двайсет години — през това време ще подпомогнат колкото може повече студенти. Целта трябва да бъде само една, а образованието е най-подходящата такава цел. Ако не поставим ограничение, ще има хиляди молби за какво ли не: от здравни проблеми до обикновени предмети, къщи и нови коли. Пари не се получават наготово, трябва да бъдат спечелени. Кръвен роднина, който се учи старателно и е приет в колеж, ще има достъп до финансирането.

— Как ще разделите парите? — попита Джейк.

Порша се усмихна.

— Най-общо предлагам следното: да работим с цифрата дванайсет милиона. Знаем, че не е твърдо установена, но парите са приблизително толкова. Ансил и църквата получават по половин милион. Остават единайсет. Пет милиона от тях нека бъдат поставени в попечителския фонд, който ви описах. Това са доста пари за образование, но пък допускаме, че ще се появяват и доста млади и възрастни роднини.

— Продължават да пристигат пълни автомобили — отбеляза Порша.

Съдия Атли продължи:

— Остават шест милиона. Разделете ги поравно между Лети, Хършъл и Рамона. Разбира се, Лети ще получи и осемдесетте акра, които някога са били собственост на дядо й.

Джейк си пое дълбоко въздух, докато числата ехтяха. Погледна към отсрещната страна на масата и каза:

— Лети е ключът, Порша.

Все още усмихната, Порша отговори:

— Тя ще се съгласи. Получава хубава къща и солидна издръжка, без да придобива богатство, за което всеки да я тормози. Снощи ми каза, че парите принадлежат на всички роднини на Силвестър, не само на нея. Иска да бъде щастлива и да я оставят на спокойствие. Това ще я направи много щастлива.

— Как ще убедите останалите? — попита Джейк.

— Допускам, че Хършъл и Рамона ще са на седмото небе. За Ансил и за църквата не знам. Не забравяй, Джейк, че аз все още контролирам имуществото и ще бъде така, докато пожелая. Нито цент не може да бъде разпределен без моето одобрение, а няма краен срок за приключване на процедурата по наследството. Сигурен съм, че никой не ме е наричал негодник зад гърба ми, но ако реша да се държа като такъв, мога да се разпореждам с парите на Сет през следващите десет години. Докато са защитени, мога да ги контролирам толкова строго, колкото пожелая.

Отново беше възприел съдийския тон, който не оставяше почти никакво място за съмнение, че Рубън Атли ще постигне каквото е намислил.

Съдията продължи:

— В действителност сигурно ще се наложи наследството да остане под съдебен контрол за неограничено време, за да открием образователния фонд, за който говорихме.

— Кой ще го управлява? — попита Джейк.

— Мислех си за теб.

Джейк трепна, после едва не хукна да бяга, като си представи, че ще си има работа с десетки, а може би стотици нетърпеливи студенти, които настояват за пари.

— Великолепна идея, господин съдия! — възкликна Порша. — Близките ми ще се чувстват по-добре, ако Джейк остане и продължи да държи парите под око.

— Както и да е, можем да се уточним по-късно — побърза да каже Джейк.

— Споразумяхме ли се? — попита съдията.

— Аз не съм страна — отговори Джейк. — Не гледайте към мен.

— Сигурна съм, че Лети ще одобри, но все пак трябва да поговоря с нея — каза Порша.

— Много добре. Направи го и утре сутрин се свържи с мен. Ще изготвя становище и ще го разпратя до всички адвокати. Джейк, предлагам тази седмица да отидеш да се срещнеш с Ансил и да измъкнеш някои отговори. Ще насроча среща с всички страни след десет дни. Ще заключим вратата и ще постигнем споразумение. Искам това да стане, ясно ли е?