Джон Гришэм - Сянката на чинара

Тази сутрин нито един човек в Първа презвитерианска църква не спомена процеса и Джейк беше признателен. След това, докато хората си бъбреха любезно под двата гигантски дъба и на път за паркинга, съдия Атли поздрави Карла и Хана и отбеляза какъв прекрасен пролетен ден е днес. Пое по тротоара рамо до рамо с Джейк и когато никой не можеше да ги чуе, каза:

— Би ли се отбил при мен следобед, да кажем, към пет? Искам да обсъдим нещо.

— Разбира се, господин съдия — отговори Джейк.

— Ще успееш ли да доведеш и Порша? Нужна ми е прозорливостта й.

— Да, струва ми се.

Седнаха край масата в трапезарията под проскърцващия вентилатор, който изобщо не гонеше лепкавата жега. Навън беше много по-прохладно — щеше да е приятно на верандата, — но по някаква причина съдията предпочете трапезарията. Беше приготвил кана с кафе и чиния с евтини сладкиши.

Джейк отпи глътка от противното слабо кафе и го заряза.

Порша отказа направо. Беше напрегната и едва сдържаше любопитството си. Рядко идваше в тази част на града. Майка й беше влизала в хубави къщи като чистачка, но никога като гостенка.

Съдия Атли седеше начело на масата, Джейк беше от дясната му страна, Порша — от лявата. След няколко неловки уводни думи той заговори, все едно седеше на съдийското си място и гледаше адвокатите отвисоко:

— Искам споразумение по това дело. През следващите две години парите ще бъдат запорирани, докато текат обжалванията. Ще се положат стотици часове труд. Оспорващата страна ще твърди разпалено, че присъдата трябва да бъде отменена, и аз разбирам основанията им. Допуснах видеозаписа на Ансил Хъбард, защото в онзи момент го изискваше справедливостта. Съдебните заседатели, а вероятно и всички ние трябваше да разберем каква е историята. Тя придава смисъл на мотивите на Сет. Ще се твърди ожесточено, че съм допуснал процедурна грешка. От себична гледна точка предпочитам присъдата ми да не бъде отменена, но чувствата ми нямат значение.

Друг път нямат, помисли си Джейк и погледна към Порша. Тя беше забола очи в масата и бе застинала неподвижно.

— Да допуснем за момент, че делото бъде върнато за преразглеждане. Следващия път няма да бъдете в неведение относно случилото се с Пикъринг. Ще сте готови за Джулина Кид. И най-важното, ще доведете Ансил като наследник и очевидец. А ако е в затвора, със сигурност ще се наложи да снемете клетвени показания според процедурата. Във всеки случай, следващия път позицията ти ще е много по-силна, Джейк. Съгласен ли си?

— Да, разбира се.

— Ще спечелиш делото, защото трябва да го спечелиш. Тъкмо поради тази причина допуснах видеозаписа на Ансил. Така беше редно и справедливо. Следиш ли мисълта ми, Порша?

— О, да, господин съдия.

— И така, как можем да постигнем споразумение по случая, да прекратим обжалването и да продължим да живеем както досега?

Джейк знаеше отговора, но не искаше да дава голям принос в разговора.

— Само за това мисля от петък следобед — продължи съдията. — Завещанието на Сет е отчаян опит в последния момент да поправи ужасна несправедливост. Завещавайки на майка ти толкова много пари, той в действителност се опитва да изкупи вината на семейството си към твоя прадядо и всички от рода Риндс. Съгласна ли си?

Да, по дяволите, Порша, съгласи се. Джейк стотици пъти беше преживявал подобна сцена. Когато съдията те попита „Съгласен ли си?“, той вече предполага възторженото ти съгласие.

— Да, господин съдия — отговори Порша.

Атли отпи глътка кафе и Джейк се зачуди дали всяка сутрин пие от тази противна отвара.

— На този етап, Порша, се питам какво всъщност иска майка ти. Сигурен съм, че ти е казвала. Би ли споделила нейното желание?

— Разбира се, господин съдия. Майка ми не иска много и сериозно се притеснява, че ще получи толкова пари. Не ми хрумва нищо по-добро, затова ще го кажа — пари на белите. Всъщност те не са наши. Мама би желала земята, осемдесетте акра, и иска да построи там къща — хубава къща, но не нещо специално. Виждала е хубави къщи, но винаги е мислела, че няма да има такава. Сега за пръв път през живота си може да мечтае за хубав дом, който да чисти сама. Иска да има достатъчно място за децата и за внуците й. Няма да се омъжи повторно, макар вече да кръжат ястреби. Иска да се махне от града и да живее сред природата, където никой да не я безпокои. Днес сутринта дори не поиска да дойде на църква, господин съдия, не е стъпвала там от месец. Всички са протегнали умолително ръка. Майка ми иска само да я оставят на спокойствие.