Джон Гришэм - Сянката на чинара

Рамона ахна и се разплака. Хършъл, който се беше преместил на втория ред, тутакси стана и гневно изхвърча навън. Децата им бяха напуснали процеса предишния ден.

Съдия Атли благодари на съдебните заседатели и ги освободи. Закри заседанието и излезе. Победителите се запрегръщаха, а победените стояха с мрачни изражения. Уейд Лание прие поражението си достойно и поздрави Джейк за добре свършената работа. Размени мили думи с Лети и й пожела всичко най-хубаво.

Тя щеше да стане най-богатата чернокожа жена в щата, но това по нищо не й личеше. Искаше само да се прибере у дома. Подмина репортерите и избута доброжелателите. Хората се мъчеха да я докоснат, да й се подмажат.

Хари Рекс незабавно организира празненство: хотдог на грил в задния му двор и студена бира. Порша обеща да отиде, след като се погрижи за Лети. Уили Трейнър беше винаги готов за парти. Лушън обеща да се появи рано и да доведе Сали — рядко явление. Още преди да излязат от съдебната зала, Лушън беше започнал да си присвоява заслугите за успеха.

На Джейк му идеше да го удуши.

Проповедта съдържаше обичайния призив за всеотдайност, обичайния укор за повече щедрост, за предизвикателството да направиш още една крачка и да дадеш на Бог неговия десятък, при това да го сториш с радост. Джейк го беше чувал стотици пъти и както винаги му беше трудно да гледа дълго в очите преподобния, докато мислите му се занимаваха с много по-важни неща. Възхищаваше се на свещеника и всяка неделя се стараеше да изглежда погълнат от проповедите му, но често това просто не бе възможно.

Съдия Атли седеше три реда пред него, в края, до пътеката, на същото почетно място, което заемаше през последните десет години. Джейк се взираше в тила му и мислеше за процеса, а сега и за обжалването. След току-що произнесената присъда делото можеше да удари на камък. Процедурите можеше да отнемат цяла вечност. Деветдесет дни, докато стенографите транскрибират стотици страници материали от залата, дори повече от деветдесет, защото рядко се справяха в срок. А междувременно исканията и ходовете след процеса щяха да се точат с месеци. След като окончателният резултат станеше наистина окончателен, изгубилите щяха да разполагат с деветдесет дни да обжалват и с още време, ако им бе нужно. Когато Върховният съд и Джейк получеха молбата за обжалване, той също щеше да разполага с девет дни за отговор. След като спазеха сроковете и документите бъдеха подадени в съда, започваше истинското чакане. Обикновено се натрупваше несвършена работа, имаше забавяне, удължаване на сроковете. Адвокатите се бяха научили да не питат какво отнема толкова много време. Съдът правеше всичко по силите си.

Средно обжалването на гражданско дело в щата Мисисипи отнемаше две години. Докато се подготвяше за процеса на Хъбард, Джейк се натъкна на сходно дело в Джорджия, проточило се тринайсет години. Беше гледано от три различни състава съдебни заседатели, беше отскачало до и от Върховния съд като йо-йо и накрая беше постигнато споразумение, след като всички страни бяха измрели, а адвокатите бяха прибрали парите до последния цент. Проблемът с адвокатските хонорари не тревожеше Джейк, но тревожеше Лети.

Порша му каза, че майка му е престанала да ходи на църква. Наслушала се бе на проповеди за десятъка.

Ако можеше да се има доверие на колективната мъдрост на Хари Рекс и Лушън, победата на Джейк беше под съмнение. Допускането на видеозаписа на Ансил беше грешка, която би могла да бъде отменена. Изненадата с Фриц Пикъринг не беше толкова недвусмислена, но сигурно щеше да смути Върховния съд. Струпването на свидетели в последния момент, разиграно от Уейд Лание, щеше да предизвика остри укори, но само то не би предизвикало отмяна на присъдата. Ник Нортън беше съгласен с тях. Беше наблюдавал процеса в петък и се бе изненадал от видеозаписа. Беше разтърсен от съдържанието му, но се притесняваше относно допустимостта му. Четирима адвокати, плюс Уили Трейнър и други специалисти, обсъждаха делото и празнуваха на хотдог и бира до късно в петък през нощта, докато дамите пиеха вино край басейна на Хари Рекс и си бъбреха с Порша.

Делото „Хъбард“ беше спасило финансово Джейк, но той би желал да продължи нататък. Не му допадаше перспективата да ощетява наследството с месечен хонорар в продължение на години занапред. В даден момент щеше да започне да се чувства като пиявица. Току-що беше спечелил важно дело и очакваше с нетърпение следващото.