Уильям Лэндей - Да защитаваш Джейкъб

— Но и с такива като теб , нали?

Той ме изгледа ядно.

— Ей, аз още съм тук. — Изпъчи се. — Все едно е какво си мислиш за мен. Още съм тук, младши, ако ще да не ти харесва. Не можеш да се отървеш от мен.

— Както от хлебарките.

— Вярно, аз съм стара, яка хлебарка. И се гордея с това.

— И какво направи? Поиска да ти върне услуга ли? Или просто се свърза със стар приятел?

— Нали ти казах, че не знам за какво дърдориш…

— Знаеш ли, интересното е, че мина време, докато се досетя. Имам приятел полицай, който ми каза, че този Отец О’Лиъри е стар бияч и още урежда проблеми, а после добави: „По-точно ги отстранява“. Това си направил, нали? Обадил си се на стар приятел и си отстранил проблема.

Той не каза нищо. Защо да ме улеснява? Кървавия Били разбираше дилемата на полицая не по-зле от мен. Няма самопризнание — няма обвинения; няма обвинения — няма самопризнание.

Но и двамата знаехме какво се е случило. Убеден съм, че си мислехме за едно и също: Отец О’Лиъри отива там една вечер, сплашва дебелака, навира му пистолет в лицето, принуждава го да напише самопризнание. И младокът сигурно пълни гащите още преди Отец О’Лиъри да го провеси на въжето.

— Знаеш ли какво причини на Джейкъб?

— Ъхъ. Спасих му живота.

— Не. Отне му победата в съда. Отне му шанса да чуе от съдебното жури „невинен“. И отсега нататък винаги ще има сянка на съмнение. Винаги ще има хора, които са убедени, че Джейкъб е убиецът.

Той се разсмя. Не прихна, а се разкикоти оглушително.

— Победата в съда, а? И ще ми казваш, че аз съм глупак. Младши, да знаеш, не си толкова умен, колкото си мислех. — Той продължи с шумния, смахнат, напиращ смях. — Олеле — „победата в съда“! За бога, младши! Цяло чудо е, че ти си навън, а аз съм тук. Как става това, мамка му? За какво ти е тая глава, бе?

— Да, светът се е побъркал, щом пращат в затвора хора като теб.

Той пусна думите ми покрай ушите си. Наведе се напред, все едно се канеше да ми прошепне някаква тайна през дебелото три сантиметра стъкло.

— Я слушай. Искаш да си голям праведник ли? Искаш пак да хвърлиш хлапето в лайната ли? Това ли искаш, младши? Обади се на ченгетата. Хайде, обади се и им разкажи твоята слабоумна измишльотина за Пац и оня О’Лиъри, дето уж го познавам. Що да ми пука? Тук съм до края на живота си. На мен нищо няма да направиш. Хайде, хлапето си е твой син. Прави с него каквото искаш. Нали каза, че можело да се отърве? Рискувай.

— Не могат да съдят Джейкъб повторно за същото престъпление.

— И какво? Така е още по-добре. Ти май си мислиш, че оня О’Лиъри е извършил убийство. На твое място веднага щях да го изтропам. Това ли ще направиш, господин прокурор? Или няма да е чак толкова добре за хлапето, а?

Вторачи се в очите ми за няколко секунди и накрая се усетих, че примигвам нервно.

— Знаех си — натърти той. — Приключихме ли?

— Ами да.

— Добре. Ей, надзирателите!

Двамата надзиратели влязоха и го изгледаха недоверчиво.

— Край на свиждането със сина ми. Ей, вие, познавате ли сина ми?

Те не отговориха, дори не ме погледнаха. Явно сметнаха това за хитрина, за да се отплеснат за секунда, но нямаше да се хванат на номера. Тяхната работа беше да върнат дивия звяр в клетката му. Това си беше достатъчно опасно. Нищо нямаше да спечелят, ако нарушават правилата.

— Добре — каза баща ми, докато единият надзирател търсеше във връзката ключове този, с който щеше да закачи отново белезниците за колана. — Младши, ела пак скоро. Помни, че още съм ти баща. Винаги ще бъда твой баща.

Надзирателите се заеха да го вдигнат от стола, но той продължи да говори.

— Ей — каза им, не е зле да се запознаете с тоя отсреща. Той е юрист. Може скоро да ви потрябва…

Единият взе слушалката от ръката му и я сложи на телефона. Изправи го, закрепи белезниците към кръста и подръпна цялата система от вериги, за да се увери, че сигурно е окован. Погледът на Били не се откъсваше от мен през цялото време, дори когато надзирателите го побутваха насам-натам. Кой знае какво виждаше. Може би само един чужд човек в рамката на прозорец.

„Г-н Ладжудис: Ще ви попитам отново. И ви напомням, господин Барбър, че сте под клетва.

Свидетел: Съзнавам това.

Г-н Ладжудис: И съзнавате, че сега говорим за убийство.

Свидетел: Заключението на съдебния лекар гласи, че е самоубийство.

Г-н Ладжудис: Лионард Пац е бил убит и вие знаете това!

Свидетел: Не разбирам как някой би могъл да твърди това.