Майкъл Конъли - Боговете на вината

С този отговор Ланкфорд прекрачи границата от укриване на информация по основателни причини към конспирация. Ако беше мой клиент, точно тук щях да го спра. Но аз го притиснах още повече.

— Да не би да казвате, че сте знаели какво е щяло да се случи с Жизел същата вечер?

— Не, в никакъв случай. Просто вземах предпазни мерки.

Взрях се в Ланкфорд. Не бях сигурен дали прикрива собствената си съпричастност към убийство, или казва истината.

— Значи уговорихте услугата за вечерта и я изчакахте във фоайето, правилно ли съм разбрал?

— Да.

— И използвахте шапката си, за да се скриете от камерите?

— Да.

— И след това проследихте Жизел до дома ѝ на Франклин авеню?

— Да.

В този момент съдията ни прекъсна и се обърна към съдебните заседатели.

— Дами и господа, знам, че ви се струва, че сякаш току-що сме започнали, но обявявам кратка петминутна почивка. Моля да отидете в стаята си и да изчакате. Искам юристите и свидетелят да останат местата си.

Станахме, докато заседателите излизаха. Знаех какво следва. Съдията не можеше просто да седи безучастна и да не предупреди Ланкфорд каква опасност го грози. Веднага щом вратата на стаята на заседателите се затвори, тя се обърна към свидетеля ми.

— Господин Ланкфорд, имате ли адвокат тук сега?

— Не, нямам — отвърна спокойно Ланкфорд.

— Искате ли да прекратя разпита ви, за да потърсите съвет от юрист?

— Не, Ваша Чест. Искам да продължа. Не съм извършил никакво престъпление.

— Сигурен ли сте?

Въпросът можеше да се тълкува по два начина. Дали Ланкфорд е сигурен, че не иска адвокат, и дали е сигурен, че не е извършил престъпление.

— Искам да продължа да давам показания.

Съдията се взира дълго в Ланкфорд, сякаш му взимаше мярка. След това извърна глава и даде знак на пристава да се доближи до катедрата ѝ. Прошепна му нещо и той веднага отиде до свидетелската банка, застана до Ланкфорд и сложи ръка на пистолета си.

— Господин Ланкфорд, бихте ли станали?

Ланкфорд изглеждаше озадачен, но стана. Хвърли поглед към пристава, а след това към съдията.

— Носите ли оръжие, господин Ланкфорд? — попита Легоу.

— Да, нося.

— Бих искала да предадете оръжието си на пристав Ернандес. Той ще ви го пази, докато приключите с показанията.

Ланкфорд не помръдна. Беше ясно, че Легоу се е притеснила, че той е въоръжен и може да опита да нарани себе си или някой друг. Добър ход.

— Господин Ланкфорд — каза строго съдията, — моля, предайте оръжието си на пристав Ернандес.

Ернандес реагира, като откопча кобура си с една ръка и натисна копчето на микрофона си с другата. Предположих, че предава сигнал за извънредна ситуация на останалите от охраната на съда.

Ланкфорд най-накрая вдигна ръка и бръкна в спортното си сако. Извади бавно оръжието и го подаде на пристав Ернандес.

— Благодаря ви, господин Ланкфорд — каза съдията. — Можете да седнете.

— Имам и джобно ножче — каза Ланкфорд. — Това проблем ли е?

— Не, господин Ланкфорд, не е проблем. Моля, седнете.

Той седна и последва колективна въздишка на облекчение. Ернандес взе оръжието от банката и го заключи в едно чекмедже. Четирима пристави нахлуха в съдебната зала през задната врата и от входа откъм ареста. Съдията веднага им каза да не правят нищо и повика съдебните заседатели да се върнат по местата си.

След три минути всичко като че ли отново течеше нормално. Заседателите и свидетелят си бяха на местата и съдията ми кимна.

— Господин Холър, можете да продължите.

Благодарих на съдията и се опитах да продължа от там, където бях прекъснат.

— Детектив Ланкфорд, казахте ли на агент Марко да се срещне с вас на адреса на Франклин авеню?

— Не, обадих му се и му дадох адреса. Малко след това си тръгнах. Бях приключил. Прибрах се.

— И два часа по-късно Глория Дейтън, жената, представяща се като Жизел Далинджър, е била мъртва. Така ли е?

Ланкфорд сведе очи и кимна.

— Да.

Пак погледнах към съдебните заседатели и видях, че нищо не се е променило. Те бяха хипнотизирани от признанието на Ланкфорд.

— Отново ви питам, детектив. Знаехте ли, че тя ще умре онази вечер?

— Не, не знаех. Ако знаех…

— Какво?

— Нищо. Не знам какво бих направил.

— Какво смятате, че се е случило, след като сте дали адреса на Глория Дейтън на Марко?

Форсайт възрази, защото въпросът изисквал предположение, но съдията отхвърли възражението му и каза на Ланкфорд, че може да отговори. Като всички останали в залата и Легоу искаше да чуе отговора.