Майкъл Конъли - Боговете на вината

— Ако някой по някакъв начин е получил достъп до тази стая и е влязъл някак си в нея, би могъл да използва телефона и да се обади, нали?

— Да.

— А ако някой се обади отвън и поиска да го свържат с тази стая, дали обаждането ще бъде прехвърлено?

— Политиката на хотела ни е да не се прехвърлят към стаите обаждания, ако не се спомене изрично името на госта. Не може просто да се обадиш и да поискаш да те свържат със стая 1210 например. Трябва да знаеш и името на госта, който е регистриран там. Та отговорът е — не. Обаждането няма да бъде прехвърлено.

Кимнах замислено, после продължих:

— А как се казваха младоженците, които са прекарали в тази стая предната нощ?

— Даниъл и…

Той отвори жълтата си папка и провери записките от разследването.

— … Лора Прайс. Но те вече са били напуснали и са летели към Хаваите, когато биха могли да се случат въпросните събития.

— По-рано обвинението представи видеозапис на разпита на обвиняемия Андре ла Кос в полицията. Запознат ли сте с него?

— Не, не съм го виждал.

Получих разрешение от съдията да му покажа част от разпита, в която Андре ла Кос казваше на детектив Уитън, че е получил обаждане от скрит номер от някой си Даниъл Прайс около четири и трийсет следобеда преди убийството. Като мярка за сигурност той поискал телефон, на който да се обади, и човекът му дал номера на стая в „Бевърли Уилшър“. Ла Кос твърдеше, че е позвънил обратно в хотела, поискал е да го свържат със стаята на Даниъл Прайс и това е станало. Уговорили се да получи момиче на повикване в 20 часа и това момиче да е Жизел Далинджър. Спрях видеото и погледнах Хенсли.

— Господин Хенсли, вашият хотел пази ли разпечатки на входящите обаждания към стаите с гостите?

— Не, само изходящите, тъй като те се включват към сметките на клиентите.

Кимнах и продължих:

— Как бихте обяснили факта, че господин Ла Кос е имал правилното име и правилния номер на стаята, когато се е обадил в хотела?

Хенсли поклати глава.

— Не мога да го обясня.

— Възможно ли е заради късното напускане на младоженците името на Даниъл Прайс да е било все още в списъка с клиенти, които ползва телефонистът?

— Възможно е. Но след като гостите напуснат хотела, имената им се премахват от актуалния списък.

— Процесът компютризиран ли е, или се върши на ръка?

— На ръка. Веднага щом някой напусне, името му се изтрива от актуалния списък с гости на рецепцията.

— Значи ако човекът на рецепцията, който отговаря за това, е зает с нещо друго или с нови клиенти, нещата може да се забавят?

— Възможно е да се случи.

— Възможно е да се случи — повторих. — В шестнайсет часа ли се настаняват новите гости?

— Да.

— Хората на рецепцията обичайно заети ли са по това време?

— Зависи кой ден от седмицата е, в неделя обикновено няма много клиенти. Но сте прав, възможно е на рецепцията да е било натоварено.

Не знаех какво печеля с всичко това, но усещах, че на съдебните заседатели започва да им доскучава. Време беше да отворя вратата в туловището на троянския кон. Да изляза от скривалището и да атакувам.

— Господин Хенсли, да продължим нататък. Казахте, че собственото ви разследване е потвърдило, че жертвата Глория Дейтън е влязла в хотела вечерта на единайсети ноември миналата година. Как го потвърдихте?

— Прегледахме видеозаписите от камерите и много скоро я намерихме.

— И успяхте през различните гледни точки да проследите движенията ѝ в хотела?

— Точно така.

— Носите ли днес в съда копие от записите на камерите?

— Да.

Той извади диска от джоба на кожената папка и го вдигна.

— Давали ли сте копие от този запис на разследващите полицаи, които са работили по случая?

— Детективите дойдоха в самото начало на разследването и прегледаха суровия материал. Това беше преди да сглобим един клип, който проследява движенията на жената, от която се интересуваха, през хотела. След като го монтирахме, се обадихме да го предложим, но никой не дойде до го вземе. Допреди два месеца.

— Детектив Уитън ли дойде, или партньорът му?

— Не. Беше господин Ланкфорд от прокуратурата. Подготвяха се за процеса и той дойде да види какво имаме.

Искаше ми се да се обърна и да погледна Форсайт, да се опитам да разбера по изражението му дали изобщо е виждал този запис. Защото със сигурност го нямаше в списъка с уликите, който ми бе представил.

Но не погледнах към прокурора, защото не исках да издавам нищо. Поне не още.

— Виждате ли господин Ланкфорд днес в съдебната зала? — попитах Хенсли.