Томас Харис - Черна неделя

— Виждали ли…

— Защо първо не се представите? — заговори пилотът. — Ще бъде признак на вежливост и ще отнеме на Мейджинти време само за дванайсет долара.

— Сам Корли.

— Давид Кабаков.

— Аз съм Леймар Джаксън. — Ръкуваха се сериозно.

— Става дума за националната сигурност — заяви Корли. На Кабаков му се стори, че видя искрица смях в очите на пилота, като чу тона на Корли. — Виждали ли сте този човек?

Джаксън погледна снимката и повдигна вежди.

— Да, преди три-четири дни, Мейджинти, когато вдигахме асансьора. Що за птица е?

— Крие се от закона. Ние го търсим.

— Ами навъртайте се наоколо. Каза, че пак ще дойде.

— Тъй ли?

— Да. А вие как се сетихте да го търсите тук?

— Вие разполагате с нещо, което му е необходимо — рече Корли. — Хеликоптер.

— За какво му е?

— Да убие много хора. Кога ще идва пак?

— Не спомена. Пък и честно казано, не му обърнах много внимание. Направи ми впечатление на неприятен човек, който се мъчи да се държи дружелюбно. Какво е направил? Щом го търсите…

— Той е психопат и убиец, политически фанатик — намеси се Кабаков. — Извършил е много убийства. А сега иска да убий и вас и да ви вземе хеликоптера, когато му дойде времето. Разкажете ни какво точно се случи?

— О. Боже! — възкликна Мейджинти. Избърса лицето си с кърпичка. — Това не ми харесва. — Надникна през вратата на бараката, сякаш очакваше да види психопата зад нея.

Джаксън поклати глава като човек, който иска да се увери, че е буден, но когато заговори, гласът му беше спокоен.

— Дойдох да пия едно кафе и го видях до площадката. Не му обърнах внимание, защото много хора обичат да стоят и да зяпат хеликоптера. Започна да ме разпитва как се вдига товарът и тъй нататък и какви са възможностите на този модел. Попита дали може да го погледне отвътре. Казах му, че може да надникне през страничната врата на корпуса, но да не пипа нищо.

— И той надникна ли?

— Да, и чакайте да си спомня, заинтересува се как се осъществява връзката на пилота в кабината с човека в корпуса. Тогава си помислих, че въпросът му е странен. Обикновено хората питат колко тона може да повдигне хеликоптерът и не се ли боя, че товарът ще падне. След това ми обясни, че има брат, който лети с хеликоптер, и че би искал той да го види.

— Пита ли ви дали работите в неделя?

— Тъкмо щях да ви кажа и това. Три пъти ме пита дали ще работим всички празнични дни, докато завършим строежа, и аз три пъти му казах да, да, да. Трябваше да се върна в хеликоптера и той много подчертано се ръкува с мен.

— Пита ли за името ви?

— Да.

— А къде живеете?

— Да.

Кабаков интуитивно хареса Джаксън. Приличаше на човек със здрави нерви. Всъщност естеството на работата му ги изискваше. Приличаше също така на мъж, който, ако се наложи, можеше да създаде големи затруднения.

— Във флотата ли сте служили? — заинтересува се Кабаков.

— Да.

— А във Виетнам?

— Имам трийсет и осем полета. След това ме раниха и ме демобилизираха до края на войната.

— Господин Джаксън, имаме нужда от помощта ви.

— За залавянето на онзи тип ли?

— Да — потвърди Кабаков. — Искаме да го проследим, когато тръгне оттук при следващото му идване. Той ще доведе човек, който уж му е брат, и ще огледа обстановката. Трябва да го следим известно време, преди да го арестуваме. Тъй че се нуждаем от вашата помощ.

— Аха. Е, щом е така, и аз се нуждая от вашата. Нека да видя документите ви, господин ФБР.

Гледаше Кабаков, но Корли му подаде своята карта. Пилотът вдигна слушалката.

— Номерът е…

— Сам ще го намеря, господин Корли.

— Можете да питате за…

— Ще питам за най-големия началник — отсече Джаксън.

— Службата на ФБР в Ню Орлиънс потвърди самоличността на Корли.

— И така — заговори Джаксън и затвори телефона, — искахте да знаете дали откаченият е питал къде живея. Това, ако не греша, значи, че може да открие семейството ми. За Да ме принуди да му помагам.

— Да, подобна мисъл ще му хрумне. Ако се наложи — заяви Кабаков.

— Добре, да изплюем камъчето. Искате да ви помогна, като се включа в играта, когато той се появи отново.

— Ще бъдете охраняван през цялото време. Целта ни е да го проследим, когато тръгне оттук — увери го Корли.

— Откъде знаете, че няма да дойде чак когато реши да нанесе удара?

— Трябва предварително да доведе пилота си да огледа хеликоптера. Ние знаем деня на удара.

— Аха. Ясно. Съгласен съм. Но след пет минути ще се обадя на жена си в Орландо и държа да чуя от нея, че пред вратата ни е паркирана служебна кола с четиримата най-яки типове, които е виждала в живота си. Разбрахте ли ме?