Томас Харис - Черна неделя

Знаеше, че Фазил бърза. Но бързането беше опасно. Беше решила, че ако Ландър не е в състояние да лети и алтернативният вариант на Фазил не й хареса, ще елиминира Фазил. Бомбата беше прекалено ценна да я похабят в набързо проведена акция. Беше много по-ценна от Фазил. Никога нямаше да му прости, че поиска да се измъкне от прякото си участие в удара в Ню Орлиънс. Клинченето му не беше поради нервен срив, както беше станало с японеца, когото застреля преди атентата на летище „Лод“. Дължеше се на нещо много по-лошо — на лични амбиции.

— Дръж се, Майкъл — прошепна тя. — Моля те, дръж се.

Рано сутринта на първи януари федералните агенти и местната полиция се пръснаха по летищата, които обграждаха като пръстен Ню Орлиънс — „Хума“, „Тибодо“, „Слайдел“, „Хамънд“, „Грейтър Сейнт Тамани“, „Гълфпорт“, „Стенис Интернешънъл“ и „Богалуза“. Докладите им постъпваха цяла сутрин. Никой не беше забелязал Фазил или жената.

Корли, Кабаков и Мошевски отидоха на „Ню Орлиънс Интернешънъл“ и на „Лейкфронт“. Никакъв успех. Връщането към града беше мрачно. Корли провери по радиото и му казаха, че всички сведения от митниците и от Интерпол на входните пунктове в страната са отрицателни. Нямаше и помен от либийския пилот.

— Копелето може да отива къде ли не — отбеляза Корли и настъпи педала на газта.

Кабаков гледаше през прозореца, потънал в кисело мълчание. Само Мошевски не изпитваше тревога. Предишната вечер, вместо да си легне, беше отишъл да гледа нощната програма в бар „Хотси-Тотси“ на улица „Бърбън“ и сега спеше на задната седалка.

Тъкмо завиха по „Пойдрас“ към сградата на ФБР, когато, подобно на огромна птица, подплашена от скривалището си, хеликоптерът се издигна над околните сгради и се задържа над Суперкупола. Под корпуса му висеше тежък квадратен предмет.

— Хей, хей, хей, Давид! — възкликна Корли. Наведе се над кормилото да погледне нагоре през предното стъкло и натисна спирачките. Колата зад тях сърдито избибипка и ги заобиколи отдясно. Устните на шофьора се движеха зад стъклото.

Сърцето на Кабаков подскочи, като видя хеликоптера, и продължи да се блъска в гърдите му. Знаеше, че още е рано за удара, виждаше, че от хеликоптера виси някаква машина, но гледката прекалено пасваше на представата, запечатана във въображението му.

Площадката за приземяване беше в източния край на строежа. Корли паркира колата на сто метра, зад купчина греди.

— Ако Фазил наблюдава мястото, ще е по-добре да не те вижда — каза Корли. — Ще ида да взема каски. — Изчезна на строителната площадка и след минути се върна с три жълти пластмасови каски с предпазни очила.

— Вземи бинокъла и се качи горе на купола, където онази дупка гледа към площадката за приземяване — нареди Кабаков на Мошевски. — Стой в сянката и огледай прозорците на сградите наоколо, всички високи места и периметъра на площадката, на която товарят хеликоптера.

Мошевски беше тръгнал, преди Кабаков да довърши фразата.

Работниците мъкнеха нов товар към площадката за товарене и хеликоптерът с леко полюшване започна да се спуска, за да го поеме. Кабаков влезе в една барака на края на площадката и се загледа през прозореца. Товарачът беше заслонил с ръка очите си от слънцето и говореше в малка радиостанция, когато Корли се приближи до него.

— Моля ви, накарайте хеликоптера да се приземи — каза той. Показа скритата в шепите си значка, така че само товарачът да я види. Той я погледна и вдигна очи към лицето на Корли.

— Какво има?

— Бихте ли го помолили да кацне?

Товарачът избърбори нещо в радиостанцията й викна на работниците. Те изтърколиха голямата хладилна помпа от площадката и извърнаха лица от облаците прах, които вдигна машината, щом докосна земята. Товарачът направи знак с ръка и се отдръпна. Големият ротор забави въртенето си и накрая спря.

Пилотът надникна от кабината и ловко скочи на земята. Униформата му на морски летец беше толкова овехтяла, че на коленете и лактите беше почти бяла.

— Какво има, Мейджинти?

— Този човек иска да говори с теб — обясни товарачът.

Пилотът погледна картата на Корли. Кабаков не можа да забележи никакво изражение на тъмнокафявото му лице.

— Може ли да влезем в бараката? И вие, господин Мейджинти — покани ги Корли.

— Добре — рече товарачът. — Само че имайте предвид, че този миксер струва на фирмата петстотин долара на час, тъй че ще трябва да побързаме.

В пълната с боклуци барака Корли извади снимката на Фазил.