Томас Харис - Черна неделя

Самолетът наближи Ню Орлиънс откъм езерото Поншартрен, прелетя значително разстояние над водата и рязко се спусна към Международното летище. Спускането неприятно повдигна стомаха на Мухамад Фазил и той тихичко изпсува.

Пневмония! Любимецът на мадамата се беше напил и паднал в дъжда! Глупакът беше в полусъзнание и безсилен като коте, а оная седеше до леглото му в болницата и съчувствено му блееше. Поне щеше да се погрижи да не избълнува нещо за задачата. Шансовете на Ландър да полети след петнайсет дни по време на мача за Суперкупата бяха нулеви, мислеше Фазил. Оная твърдоглавка най-сетне се убеди, че единственото нещо, на което е способен Ландър в момента, е да повръща в ръцете й, та поне обеща на Фазил, ако не се оправи, да го убие и да се присъедини към него в Ню Орлиънс.

Фазил беше отчаян. Камионът с бомбата се движеше към Ню Орлиънс по график. Имаше бомба, а нямаше откъде да я пусне. Трябваше да разработи алтернативен план, и то тук, на място. Хафез Наджир допусна груба грешка, когато разреши на Далия Айяд да ръководи операцията, за стотен път се ядоса Фазил. Е, вече не я ръководеше. Новият план щеше да е негов.

Летището беше претъпкано с хора, пристигащи за мача за купата ма колежите, който щеше да се играе на стадион „Тюлейн“ след три дни. Фазил опита в осем хотела. Всички бяха пълни. Трябваше да се настани в студентско общежитие.

Тясната стаичка не можеше да се сравни с хотел „Плаза“ в Ню Йорк, където беше прекарал предишната нощ. „Плаза“ с издигнатите пред входа национални флагове на важни чуждестранни особи, отседнали в хотела, и с телефонистка, свикнала с международни разговори. Провеждаше се сесия на ООН и знамената на Саудитска Арабия, Турция и Иран се вееха между другите, тъй че разговорите с Близкия изток бяха нещо обичайно. Фазил спокойно можеше да се свърже с Бейрут и да уреди пристигането на стрелците в Ню Орлиънс. Беше свършил кодирането на съобщението и тъкмо се канеше да поръча разговора, когато се обади Далия да му съобщи за тъпия провал на Ландър. Фазил ядосано скъса шифрограмата за Бейрут, хвърли я в елегантната тоалетна на „Плаза“ и пусна водата.

Сега беше наврян в скапана килийка в Ню Орлиънс с разбит на парчета план. Беше време да огледа терена. Фазил не беше виждал стадион „Тюлейн“, защото изцяло се осланяше на Ландър. Излезе с натежало сърце и махна на едно такси.

Как да направи удара? Имаше на разположение камиона. Имаше на разположение бомбата. Все още можеше да извика стрелците. Можеше да разчита на услугите на Далия Айяд, въпреки че нейният неверник беше вън от играта. Фазил беше атеист, но мислеше за Ландър като за неверник и когато промърмори името му, се изплю.

Таксито се качи на магистрала 90, мина над центъра на града и се отправи на югозапад срещу следобедното слънце. Шофьорът редеше неспирен монолог на почти неразбираем за Фазил диалект.

— Тия копелета вече не щат да работят. Искат баща си и майка си, а нищо не дават — говореше шофьорът. — Детето на сестра ми работеше с мен, когато бях водопроводчик, преди гърбът ми да откаже. Половината от времето не можех да го открия къде е. Не можеш сам да оправяш водопроводи. Непрекъснато трябва да излизаш от шахтата за разните му инструменти, ако няма кой да ти ги подава. Затова и гърбът ми отказа, през цялото време пълзях нагоре-надолу.

На Фазил му се искаше шофьорът да млъкне. Но, уви.

— Там е Суперкуполът, дето май никога няма да го свършат. Най-напред мислеха, че ще струва сто шейсет и осем милиона, сега се споменават двеста. Говори се, че, го бил купил Хауард Хюз. Каква каша. Най-напред минаха ламаринаджиите, после…

Фазил се загледа в огромната гърбица на купола над стадиона. По него се работеше дори в почивни дни. Забеляза дребни фигурки, които се движеха на върха. В началните етапи на планирането на задачата съществуваше опасност, че куполът ще бъде завършен за Суперкупата, което щеше да направи дирижабъла излишен. Но по покрива зееха големи дупки. Не че има някакво значение, помисли сърдито Фазил.

Отбеляза си наум да проучи възможността за използването на токсичен газ в затворени стадиони. В бъдеще можеше да се окаже полезен метод за борба.

Таксито мина в скоростното платно, а шофьорът продължи да говори през рамо:

— Знаете ли, известно време се колебаеха дали да играят тук мача за Суперкупата. И сега са на червено, защото градската управа реши, че ще е кофти да се играе при незавършен купол. Плащат по две надници и половина за работа през почивните дни. Напъват се да го завършат до пролетта. Нямам нищо против и аз да поработя в извънработно време.